вторник, 14 февруари 2012 г.

Замислено



















Днес открих, че имам нови последователи и съм супер радостна. Благодаря ви много! 
Малко преди края на този ден и празник, искам да ви пожелая много любов и щастие, защото не се съмнявам, че всеки един от вас го заслужава.
Искам и да ви призная, че ви чета блоговете. Това ми е като закон. Щом знам, че сте обърнали внимание на моите писания, то няма как да не погледна и аз вашите. В доста от тях се открих. Често ще ме забелязвате в бъдеще. Ако почна да ставам досадна, свиркайте! :D

И да, знам че напоследък пиша по-автобиографични неща, ако мога така да се изразя и се извинявам. Не знам дали често четете и кой чете, но пък имам нужда да споделям. Много мисли плуват из главата ми. А да запазвам спомените си е една от най-важните задачи, които съм взела присърце. Не защото ще издавам собствено житие, а защото не искам да забравя нищо. Нито чувствата, нито емоциите, нито хората. А в моя живот много идват и много си отиват. И знам, че искам след години, когато влезна тук и цъкна на първата година от блога си, ще искам да бъда удовлетворена от това, което ще видя и да се почувствам поне за миг по същия начин, по който съм се чувствала по времето, когато съм писала. Предполагам повечето писатели разпознават чувството ...

И тъй като в последния пост бях извади няколко цитата от чат с приятелка, този път ще извадя от чата ми с най-добрия ми приятел:

Аз: Ем, да! Много съм радостна напоследък. Харесва ми как се развиват нещата.
Той: Виждам и аз много се кефя, заради теб. Не знам за какво точно се радваш, ама важното е, че се радваш и така се радвам и аз, че се развива добре всичко... 


Искрено и лично ...
Боже, какво щях да правя без вас хора!
Спасявате ме от .. от толкова неща! Обичам ви !

И едно откровение, преди лека вечер ...
Мислех си, че днес ще се натъжа. Нали знаете? Защото е 14 февруари, всеки е с някой, другите ще пият. А аз вкъщи! Но не ми остана време да мисля за това, с толкова хора покрай мен, които обичам и които ме обичат .. просто не ми дадоха възможност. И ето за това е празника. Не за играчките и розите, а за любовта към всяка една малка част от живота ... 



3 коментара:

  1. Хахаа, пак е невероятно! Супер свеж и забавен пост ^^ От кога ги чаках тия! Супер супер! Ощее ощее ощее! :D

    ОтговорИзтриване
  2. Адски сладурско изображение си добавила към публикацията :)))) А за нея, о-о иейййа :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...