петък, 17 февруари 2012 г.


разказвах за теб в съня си,
как веднъж сме се обичали.
как душата си с твоята преплетох
и в сърцето ти удобно настаних се.
разказвах, как само в твоите прегръдки
се чувствах у дома си,
как никъде и нищо нямаше значение,
щом знаех, че ще се върна,
сломена, разбита при теб 
и ще те прегърна.
не знаех, че един ден ще поискам
да си тръгна,
когато те усетих чужд и далечен,
когато почувствах се несигурна,
забравена, ненужна.
а ти никога нищо не каза,
не, не те обвинявам, 
аз също.
но искаше ми се някога 
поне двама да бъдем
да се обичаме,
да се наричаме 'ние',
да бъдем едно цяло
...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...