Професия 'Аз'

Понякога първото нещо, което правя, когато се прибера в нас е да седна на компютъра и да пиша, пиша, пиша ... Обаче после започва и ровичкането из нета и чатенето с приятели и напълно изгубвам нишката на мислите си. От няколко месеца чакам преломен момент, който да върне старото ми аз. Бях .. един вид в застой, от който се опитвах да изляза, а междувременно пишех. За теб, за мен, за разни незначителни неща. Такива работи общо взето.


И този ден най-накрая дойде! 


Тръпнех от вълнение, направих нещо диво, постъпих глупаво, държах се като дете, допуснах грешка. Всъщност не една. Измъкнах се с клише и казах, че искам да си останем приятели. Прикрих истината, не оспорих лъжата и в този род. Все грехове. Замълчах си, за които. И се почувствах добре. Казах каквото мисля, без да се интересувам от отговора, пратих няколко човека по дяволите, нахълтах в стая без позволение, отстоявах твърдо позицията си, изпратих далеч това, което не ми харесва. И се почувствах добре. Всъщност ето това беше старото ми аз. Диво, нахъсано, неконтролируемо. И исках да го извадя на показ, защото ми липсваше. Резултат: постигнат!

И вярно. Малко с главата на долу. Малко с лошо впечатление у хората, но мисля си, за тях ли живея или за себе си. Допускам грешки, но ако ги прескачам и се пазя от тях дали живея или просто съществувам. Живота преминава, неусетно. Докато се обърнеш и половината се е изнизал пред очите ти. А аз обичам грешките си, обичам да ги допускам и да ги поправям, също така. За това и не ми пука.

Странно е не това, че не ми пука, а причините. Разбрах защо винаги предпочитам да се върна към онова мое 'Аз'. 







Три основни причини. 


Първата е, че не исках да приличам на онова момиче в ъгъла, което изгаряше вътрешно, защото не можеше да откаже секс на приятеля си, само за да не се карат. Не искам някой мъж да контролира живота ми, да завися от него. Мразя да съм зависима! И защо трябва да ми пука какво мисли тя за мен? Тя е заклещена, притъпена, изгубена. С лошо мнение, защото вярва в лъжа, пусната по мой адрес, или просто, защото завижда колко съм независима. И двете причини са жалки. А тя още повече..


Втората е, че не искам да приличам и на онова момче или по-скоро вече мъж, който стоеше на масата и заедно с нас се кефеше на съвременната чалга музика. 25 години, 27, 30? Не са малко. Търсил сериозна приятелка. Скоро мислел да почва фитнес и да отказва цигарите. Искал да отиде на почивка. Канил се да си купи по-хубава кола. За миг изпитах угризения, че понякога си хабя времето в мързел. Замислих се на ум, той иска, той смята и възнамерява, но човече, за кога? На тези години вече трябва да градиш семейство и дом, а ти имаш стимулите на тийнейджър. Къде за Бога си се губил през последните няколко години?! Защо просто не си го направил .. не си вече млад. А аз имам младост, възможност, амбиции. Но имам и мързел. Заслужава ли си обаче, заради мързел да живеем в миналото си, и да продължаваме да се надяваме на чудо. Едва ли! Ако искаш промяна, ами постигни я ...


Третата е, че въпреки глупостите, които направих, които казах, останах себе си. Без да ми пука от околните особено. И защо ли трябва? Не искам да приличам на тези завистливите. Не искам да мисля като тях. А те се комплексират я за нещо дребно, я заради някой друг, и защо? Заради един живот, който няма да изживеят никога повече. Имаме един шанс. Един изстрел. И това е. Край.

Казаха ми още, че се отличавам. По мислене. По държание. Че лесно се приобщавам и отварям врати пред себе си, а после също толкова лесно сама си ги затварям. Попитаха ме и защо.
'Свободолюбието не е част от характера. То е начин на живот. И ако го искаш, трябва да си готов за жертви.' - отвърнах. 






И не забравяйте:
Правете малки неща, с много любов и ще постигнете ГОЛЯМА разлика.
Най-вече за себе си. Обичайте се! 
                                                                                 

П.П. Извинете ме за двусмислените изречения и грешки в правописа. Ако има такива. Дори и след третия прочит, още смятам, че сякаш не говоря на една и съща тема. Но така е, да пишеш на махмурлук... и това трябваше да опитам! :D