понеделник, 18 юни 2012 г.

Минута е малко ..

В един момент откриваш онзи подходящ за теб човек, характера, които си издирвал месеци, а може би и години подред. С всички качества, подредени по твое усмотрение и с държание, за което винаги си копнял. В един момент се чувстваш все едно живееш в приказка или в някаква друга реалност, която, като че ли не се помества в твоята. Защото час или два на ден с него ти се струват по-скоро сън, от колкото действителност.
В един момент разбираш, че колкото и подходящ да ти се струва, се страхуваш да отвориш сърцето си и да му позволиш да те опознае. Независимо колко е добър, грижовен и как мило те приканва. Независимо, че цялото му същество крещи 'довери ми се' .. ти мълчиш и мислиш за онзи другият, отдавна забравеният, които стяга железните зъбци около сърцето ти. И мълчиш.
В един момент осъзнаваш, че може би си влюбена, защото казват няма перфектни хора, перфектни са тези, които обичаме .. и не знаеш какво да направиш.
В един момент осъзнаваш, че минутата е много за влюбения, но е малко да решиш дилемата.. за живота, за доверието, за старата любов. Минута е малко, за да отговориш на въпросите, които той поставя пред теб. Трябва ти повече. Защото да си влюбен е несигурност, преобръщане на света и представите. Подводни скали и камъни. Любовта е такава и определено не стига минута за нея ...


събота, 16 юни 2012 г.

За мен

Ти не си момиче, с което можеш да загасиш пожара в себе си.
Ти си от онези момичета, на които можеш единствено да се опариш ..


сряда, 6 юни 2012 г.

Два пъти в седмицата

Намерих време. Свободно. Достатъчно.
Два пъти в седмицата.
Два пъти в седмицата, за да си пиша с него и да кроим планове за бъдещето.
Два пъти в седмицата, да си почина от работа, от училището, от хората.
Два пъти да разходя кучето колкото време си искам, без да се притеснявам,
че ще закъснея за някъде ..
Два пъти в седмицата да си правя нещо сладичко вкъщи, и най-важното да
имам време за това. И да му се насладя.
Два пъти в седмицата да поговоря с някой непознат или с някой
просто ей така. Да му разкажа историята си, сякаш от името на някой друг.
Два пъти в седмицата да се погледна отстрани.
Два пъти да пиша в блога и да споделя обърканите си мисли.
Открих време. Не напълно достатъчно, но важно и значимо.
През другото време съм заета. С работа, с училище.
И с мисли за него. Нощите също не ме търсете ..
тогава го сънувам ...


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...