Отговор ли си?

Ще ми позволиш ли да бъда щастлива?

Ще ми позволиш ли да бъде себе си?

Ще ми позволиш ли поне този път ..

Защото се чувствам цяла.

Чувствам се истинска, 

чувствам се щастлива.

Но когато ти си наоколо, 

всичко се обръща.

Може би ти си пътя,

или пък дестинацията.

А пък може би

отговора се крие някъде 

по средата... 

Обещание

Обещах ти да ти напиша стихче.
Наивно, детско и любовно.
Мило, пълно с нежност,
с искреност и свети думи.

Обещах ти да ти напиша стихче.
Да ти покажа какво чувствам.
Да изразя с думи любовта,
която таях в сърцето си.

Обещах ти да ти напиша стихче.
Да го целуна с устни начервени.
Да го затопля в сърцето си
и да ти го донеса.

Обещах ти да ти напиша стихче.
В някой слънчев следобед,
под звука на песнопойките,
под напора на вятъра.

Обещах ти да ти напиша стихче.
Обещах и на себе си.
Обещах да ти кажа 'обичам те'.
Но май само с обещанието си останах ..

На  някого, когото обичах.

За едно не спазено обещание.
За една отминала любов ...

Отговорите обичат да играят на криеница

Глупаво момиче ...

Тя ме вдъхнови да пиша. Прилича ми мъничко на муза .. или пък на онези малки горски фейчки, който се крият сред листата в късните дъждовни следобеди. Пърха леко с крила, поръсени с вълшебен прашец и говори. Говори истини.

Реших, че заради нея искам да бъда различна. Да приличам на това прекрасно творение на майката природа и да направя нещо за себе си, както правеше тя. Не беше от онези Холивудски красавици с дълги крака (или 'скелетонс' както ги наричах), нито пък пращеше от мозък (а и кой има нужда от коса като Айнщайн?) .. но беше истинска, уважаваща себе си и .. както тя се описваше 'егоистка' .. Да, такава беше! Да! Защото мислеше за себе си! Да! Защото не се нуждаеше от момче, за да е щастлива! Да! Защото беше истинска ..

И заради нея исках да взема това решение. Коя съм? Защо .. съм? 

Защото всеки изказваше мнение, а никой не питаше дали го искам наистина. Но май тя щеше да се окаже права: следвай себе си, не сърцето .. то така или иначе ще го дострашее и ще избяга.

И още преди да хвърля монетата, заложила на ези и тура .. 

май знаех отговора.  

Коя следваше да бъда ..

май вече знаех! 

Ирония, нали?

Боже, до къде стигна света?
Да се оплаквам от пустото си студено сърце на човека, който го разби.
Да му казвам как е тежко, когато не можеш да се влюбиш, изпитваш страх от обичане и заспиваш всяка нощ сам, мислейки си колко по-сам можеш да станеш.
Звучи смислено, нали!?
А всъщност той беше причината да започне всичко това..
ако не го бях срещнала, нямаше да се запознаем, нямаше да я има първата ни целувка. Нямаше да я има и първата ни среща, нито първия ни филм заедно. Нямаше да чета книга, защото ми я е препоръчал. Нямаше да ям нещо на бързо и не толкова вкусно, защото той е поискал да прекараме мъничко време заедно.
Нищо от това нямаше да го има.
Нямаше да си спомням за него, при всеки опит да продължа с ежедневието си. Нямаше да се превърна в наркоман, копнеещ по него. Боже, нищо от това нямаше да го има ..
А аз му се оплаквам и му разказвам за някой, който не съществува.
А всъщност този някой е той.
Ирония, нали?

На кратко!

Щастлива съм! 

Просто защото няма причина да не бъда ..

Рецепта за щастие

Днес за закуска реших да изпробвам една стара рецепта на баба не за какво да е, а за 'щастие'. Определено имах нужда, а и книжката, която прочетох на скоро оказа влияние върху желанието ми да се боря за живота си.
Извадих от дървения шкаф стария тефтер и го тупнах на масата. От праха, който се вдигна кихнах няколко пъти, а очите ми се насълзиха. Както и да е.
Започнах да прелиствам пожълтелите страници .. 'рецепта за семейно щастие', 'рецепта за успех' , 'рецепта за любов'. Исках ли любов!? Не. Исках щастие. Не влиза ли и любовта в това? Макар и да е от семейството и приятелите.
А, ето я!

" Имате нужда от щастие. Това е рецептата за вас.
Започнете да я приготвяте рано сутрин, още по-зори. Станете, вземете си чаша кафе и се пригответе за един уморителен ден. 
Ще ви трябват няколко дози 'усмивки', една чаена чаша 'оптимизъм' и три-четири супени лъжици 'мотивация', за да се справите със задачата. Ще подправим с няколко лъжички 'любов от семейството' и един буркан отлежали 'щастливи спомени' , което е време да използвате във ваша полза. Разбъркайте и оставете да се изпече на бавен огън за няколко чаша, докато вие си проверите пощата, два-три са достатъчни.
След това вземете сместа и я оставете да се затопли на слънце. Разходката е идеалния вариант. Добавете чашка 'приятелски усмивки' и старата билка 'да споделиш винаги помага' и опитайте резултата. Ако искате още можете да подсладите с няколко парченца тъмен 'шоколад'  и няколко безобидни 'флирта'. Когато се чувствате вече пълноправни можете да подарите от вашите останали 'усмивки' на някой друг, който има нужда, или да споделите рецептата на този, който също би трябвало да е щастлив. Така вече резултата ще е завършен.
Късмет със задачата и да знаете, винаги има кой да ви подкрепя!

Рецепта: Баба" 

Седнах аз обратно на стола. Усмихнах се на рецептата и все пак реших да опитам. Нямаше какво да губя ..

Нещо толкова перфектно ..

Снощи сънувах нещо толкова перфектно!

Чувството на свобода, на любов .. и беше само мое, само за мен ..

Но когато се събудих, почувствах самота, и не бях сигурна дали трябваше да преживея нещо толкова красиво. Да го усетя!

Стоях там, на мястото, което мразя и бях с теб, човека, който обожавам и нещата не изглеждаха толкова лоши. Бях обиколена от хора, които обичам. От хора, които ме изпълват с топлина и са готови на всичко за мен. Те също бяха щастливи. И беше тъй прекрасно, да правим пакости, точно като малки деца. Да се смеем и да се гледаме, когато някой ни хванеше, докато замисляме новия пъклен план. А вече бяхме големи! Бяхме обвързани за цял живот и все пак, когато се събудих усетих чувството, че те губя. Че те бях намерила, но вече те няма ..

Стоя тук замислена и пиша думи, които иначе не бих ти казала. По дяволите, не бих ги казала на никого. Кога можеш да забравиш първата любов? Как може да я забравиш след като е била перфектна, но незавършена, неосъществена. Продължаваш да мечтаеш за нея, дори след като знаеш, че няма възможност, няма дори смисъл. Но си мислиш, Боже, тя беше най-доброто .. как да намериш нещо по-добро от това? Нима има нещо повече от перфектното?

Как се забравя човека, който те е накарал да пораснеш? Който ти е показал един нов свят, в който се потапяш отново и отново, само когато си с него. Как ще забравиш, когато същия той е превърнал живота ти в ада, и са ваши грешките, за които плачеш всяка вечер. Не се забравя, нали!? И аз така си мислех..

Но и имаше още нещо. Надеждата, тя те преследва винаги, докато не те ограби изцяло, докато не убие и последното в теб. Чак тогава си заминава, а и ти с нея! И сега тази малка надежда крещи в главата ми, че някой ден, някой дъждовен, мрачен и тъжен ден, аз ще срещна онзи определен човек за мен, който ще ми покаже как да накарам слънцето да изгрее и на моята улица. Защото той ще знае, че нищо не е даденост и няма да постъпи с мен, както ти. И ще го обичам, Господи, толкова ще го обичам! Ще дам всичко за него, дори и това всичко да е тъй малко, защото не съм сигурна какво ми остана след теб ..

Ще бъде най-обичания човек на света, ще обичам него, децата ни, дома ни. Ще ги обожавам. Защото дори и шанса да те забравя да е нищожен, невъзможен, аз няма да се предам. Не няма! И макар името ти да е дамгосано на сърцето ми, името, което вече ме е страх да произнеса на глас, то неговото ще е поставено там доброволно, ще бъде внимателно съхранено за дълги години, обгрижвано и обичано. А твоето ще покрия с праха на разбитата си душа..

На кратко!

Да! Лоша съм. Груба. Нетактична.

Но ако ме обичаш ..

и такава би ме приел! 

'кой си ти' и Слънцето

Не съм сигурна дали проспах деня си или нощта. Защото винаги се налага да направим един такъв избор .. да прекараме вечерта на вън и да проспим следващия слънчев ден или обратното. Не че има смисъл, можеше просто да не се налага да спим.
Та взех компромисен вариант и излезнах, легнах късно, но ето ме тук в 8 часа ранобудна като птичка, пак чуруликам със Слънцето.

До мен лежи непознат и си мисля:
За една вечер or whatever!?
Попаднах и на една песен, която съм си пуснала тихичко и си мисля, защо хората сами се заравят в дупките си, а после се оплакват от това. Няма и грам логика, но явно е някаква извратена прищявка на природата .. а мен чак ме кара да се срамувам да се нарека 'човек'. Какво остава да излезна на улицата и да закрещя 'жена съм' .. като и жени не са останали вече, а сами жалки подобия.

Ще се поболея от съвремието! Не че не съм грешна. О, грешна съм! И много грехове имам зад гърба си, но едно е когато действаш от страст, друго, защото си изгубил/а сърцето си на пътя. Ами така е, като просто си го подритвал.

Та ето я и въпросната песничка. Пратих я току що за поздрав на една приятелка, тръгнала да развява полите си всяка вечер, само за да накара бившия си да ревнува. Абе, човек, осъзнай се! Заслужава ли си? Пропиляваш живота си ..

Замисли се, че по този начин живееш за другите. Ами ти?
Но аз съм върл фен на движението против тирадите, мразя и да ги приказвам, защото винаги са толкова дълги, скучни и са по едни такива общо познати и общо обсъждащи се теми, че и няколко века на велики научни изследвания и хиляди написани тома, пак няма да успея да постигна съгласие с народа. Дори и със себе си..

В същност и аз не знам какво ми става тази сутрин, явно съм станала с дупето на горе, а и ми липсва любимата ми книжка. Забравих я на село! Жалко .. ах, и непознатия се събуди.

'кой си ти'

И всичко започва отначало ..
Амнезия.

10 признака, че сте влюбени

1.   Живота вече не ти се вижда толкова отчайващ. Можеш да станеш рано сутрин, след като си будувала цяла вечер. Усмихваш се на най-малкото и доста често си в страхотно настроение.

2.   Родителите ти не са вече онези мрънкащи, дразнещи същества, които само се опитват да саботират живота ти. Започват да ти се струват по-мили и по-любезни. Несъзнателно всичко ти се струва прекрасно

.

3.   Училището е нещо поносимо. Минава бързо и неусетно, в очакване на следващата ви среща. Учителите сякаш замлъкват, а непоносимите членове на класа ти стават дори приятна компания.

4.   Започваш да харесваш дори мрачното и дъждовно време. Дали ще отидеш в парка с гаджето си и ще се разхождате хванати за ръце или ще стоите гушнати в някое кафе! Какво значение има!?

5.   Несъзнателно много по-често се хващаш да танцуваш, подскачаш, веселиш без видима причина. На моменти се чудиш дали си със всичкия си.

6.   Започваш да се чудиш дали не си грозна, дали не си дебела и прекарваш изтощителни дълги часове пред огледалото, във фитнес залата и подобрявайки всичко, до което можеш да се добереш. Трябва да си по-красива, по-умна .. по-успяла пред него! Нали!?

7.   Домашните задължения стават приятно занимание за минутките, докато го чакаш. А не дай си боже той да дойде до вас. Обикновенно, обърнатата ти с краката нагоре стая, се превръща в екзотично място с привлекателни аромати.

8.   Когато започнат да ти разказват някоя история или споменат песен, филм, място ти веднага се сещаш за някоя забавна случка и се превключваш автоматично на негова вълна.

9.   Романтичните филми, които по принцип те травматизират или пък ти се струват изключително лигави се превръщат в любимия ти жанр. Можеш да стои цяла нощ пред компютъра с мечтите и фантазиите си .. и цяло пакетче шоколад.. 

10. Дали си влюбена ли!? Ако момчето се разхожда по цял ден из мислите ти, то определено имаш сериозен проблем. Едва ли ще е попаднал там, защото се е изгубил :]]

На кратко!

- Не че нещо лично, но не те обичам! 

- Не се съмнявах и в това ..

Една песен и още нещо

Не че нещо лично, но песента кара сърцето ми да пее. Трепва ей така.. по детски и пърха, сякаш в него летят хиляди пеперуди. Не разбирам целия текст .. но мелодията е една позната и ми напомня. Не! Не ми напомня .. говори ми. За сега, за днешния момент и си мисля каква щастливка съм, че имам живота си. Щастието си, любовта си ..

Та, май това е.

 Усмихнете се!

 Живота е днес и сега .. 

Просто намерете подходящата мелодия, 

с която да го изразите. 

Завръщане в ада

И ето ме отново ..
Само че този път кафето ми свърши. Нямам и цигари. На всичкото от горе съм и болна с една висока температура и имам чувството, че по някое време на нощта ще успея да си изпържа яйца на челото.
Едно такова ми е отпаднало, а и компютъра ми прави проблеми. Самичка съм, само че този път и това не помага .. тъй като една тълпа разгонени говеда ме преследва.
Ах, как ми се иска да избягам!

И ето .. за трети път започвам да пиша наново тази статия, всеки път започвам различно, говоря за различна тема. Ама така е, като спира тока и всичко отива по дяволите.
Та общо взето, не че има смисъл, ама имах нужда да поговоря.

Забила съм се на село, без интернет. Една дума никаква цивилизация и правя едни такива неща .. нецивилизовани. Помагам на баба в градината и прекарвам по-голямата част от времето си навъртайки се около малкото боксче, наречено кухня. Не че някога ще ме видите отново в такова помещение, просто Бог до толкова е забравил това място, че само лампичката на хладилника освежава сивото ежедневие.

И чета едни книжки за живота, тъй като само такива намерих, не че на една 80 годишна женица са и притрябвали, но .. какво да се прави. Хората губят разсъдъка си на години. И гледам живота през едно стъкло, а вънка времето какво е хубаво .. Чувствам, че пропускам нещо.

И станах, облякох се мързелешката и тръгнах по стария, прашасъл горски път за никъдето. Сложих слушалките в ушите и се откъснах от света. Изкачих се на една полянка, седнах на един камък и гледката на долу .. о, Боже, колко красиво беше. Застоях се, почнах да подсмърчам и да кихам. Стана ми студено. Притъмня. И гледката вече не беше толкова опияняваща.

Обади се старата ми любов, ей така, да ме чуел какво правя и аз му казах нищо .. завръщам се в ада. И още по-болна, с още по-разбито сърце и още по-тъжна тръгнах пак по стария калдъръмен път ..

И не че снимката има нещо общо, просто реклама. Като тъжна история и филма нямаше щастлив край. Но нали си обещах, без тъжни мисли .. Блога ми не е за това! Та усмихнах се от сърце, на слънцето .. па взе, че и то ми се усмихна. Без причина. Явно и то не искаше статията ми да има тъжен край.