събота, 30 юли 2011 г.

Днес празнувам годишнина


Днес празнувам годишнина. 
Моята .. твоята? Има ли значение, теб те няма.
Няма 'ние' .. нито пък 'нас' ..
Тук съм само аз с проклетата си годишнина.

И на пук я празнувам.
Облякох най-новата си рокля, поръчах си кола. Седнах на Вип сепарето в най-скъпия ресторант в града и си поръчах чаша уиски и най-екзотичните ордьоври ..
Не че имам толкова пари за пръскане, но нали празнувам?
Годишнина! 

Хората ме гледаха. Бях сама. 
Странно ли изглеждах!? Еми, да! Тебе те няма. Сега празнуваш с нея.
Дадох картата си за сметката. Нека си вземат, колкото е нужно.
Вдигнах глава и си тръгнах. Все едно не бях сама.

Сметката изяде заплата ми, пак ще ми се наложи да работя на две места.
Но казвам си нищо, нали празнувам годишнина.
Сама. Нищо, че съм без тебе ..
Нищо, че дори вече не си говорим.
Аз си празнувам, ей така.
На инат. 


Със смесени чувства:
посветено на 2-ри август 2011г.

петък, 29 юли 2011 г.

По една чаша време

Реших да си подарявам по една чаша време за себе си всяка вечер. Една чаша тъмно червено вино, една от онези кристалните на мама, с високи дръжки, които тя пази тъй зорко във витрините на секцията. Тези, съхраняващи в себе си толкова красиви спомени на едно семейство.



Пълно до горе, с кръв червено вино, то багреше стъклото по един необикновен начин на нощните светлини. На балкона, където подухваше свеж ветрец, обгръщаше талията ми и разпиляваше нежно косата ми .. можех да си представя как нечии силни мъжки ръце ме прегръщат. Можех да усетя мъжкия парфюм и допира по кожата си.

Изпих глътка от виното и картината изчезна. Вятъра задуха по-силно, а усещанията ми станаха по-ярки. Вече може би почти усещах руменината по бузите си. Нещо бавно ме затопляше отвътре, сякаш се беше увило около сърцето ми и го предпазваше. Такова ли бе усещането. Това ли търсех? Изпих втора глътка.

Затворих очи и оставих мисълта ми да ме отведе. Можех да видя миналото, с всички онези красиви моменти. Тези, които избледняваха с времето, а не трябваше. Бях ги игнорирала, търсейки винаги най-лошото, фокусирайки се на вината си, гледайки на нещата от лошия ъгъл.

Отпих отново. Топлината в мен стана още по-гореща. Засили хватката си, светлините почти ме заслепяваха, а допирът .. можеше да ме заблуди. Почти можех да достигна бъдещето, което пътуваше покрай мен. Новата кола, новия апартамент, някой, който здраво ме прегръщаше. Отпих отново .. и отново .. и отново.

За последен път отпих и всичко стана бяло. Образите си бяха отишли, а аз все още стоях самичка на балкона. Това ли беше!? Нямаше ли друго ..
Това ли беше великата тайна на живота и на любовта? Стоях, а нищо не се случваше. Само поруменелите ми бузи доказваха за времето, което си бях подарила..

И все пак бях спокойна и щастлива. 
Бях влюбена, в живота. 
Бях си подарила чаша време за себе си.
Бях си подарила чаша щастие .. 

На кратко!


Туй не е за мене!!
Любов и там подобни .. не съм родена за това.

Перфектното престъпление


Помислиш ли си веднъж за тръгване, то по-добре бягай и никога не се завръщай! 
Усъмниш ли се веднъж в любовта ми, то значи не я заслужаваш. Заклевам те, към теб ще бъда безмилостна, защото ще те позная! 
Ти ще държиш сърцето ми, аз ще държа твоето.
Какво ще кажеш да ги разменим? 
Нека поне този път да извършим перфектното престъпление, тъй както с други не сме успели...
Ти ще загърбиш своите хиляди жени,
аз ще спра да разбивам сърца!

Ще сме перфектната смъртоносна комбинация.
Защото никой от нас няма да се предаде.
Заедно ще успеем!
Ще се гоним, но и ще се
настигаме .. 

четвъртък, 28 юли 2011 г.

С дъх на море и още нещо!

В нас кипи усилената подготовка за скорошното море. Скоро, скоро .. вече са три дена, но за мен са малко при положение, че броя дните вече няколко месеца. Почти не остана .. и ако се насиля мога да усетя дъха на морето, онзи специфичен бриз, който ни замайва на плажа и жарките лъчи на слънцето. Опияняват ме и ме приканват в своя необуздан танц.

Боже, изобщо не остана .. и колко диви нощи ме очакват. Само като затворя очи и мога да си представя как ще прекарам нощта на плажа с приятели. Как някой ще ме държи в обятията си и колко романтично ще бъде да дочакаме заедно изгрева ..

Само като си помисля, как хубаво ще гали слънцето кожата ми и как тя ще поруменее от вниманието му, направо ми се идва да се изчервя от сега.

Чувствам нуждата да завладея мечтите си .. да се появи онзи Черноморски красавец с тъмна коса и сини очи като небето. Който ще ме прегърне през кръста и ще ми подари тази вечер навън. Божествено! 
Още сега мога почти да вкуся докосването му, почти да си представя  лекия тен на кожата му с мирис на море. Как бавно движим телата си в такт с изгрева ..
Мога почти да си го представя ..

Но точно преди да завърша образа, видението бяга подплашено и аз се озовавам отново над куфара, подреждайки дрехите си за хиляден път. Още мъничко, море! Още малко и аз ще дойда .. само ме почакай!

Диагноза: влюбена в живота

Да обичаш себе си, това е началото на една доживотна любов. 
Така са казали хората, така трябва да е. Нали всеки се мъчи да угоди на общественото мнение, то тогава следвайте го .. фрази като тази, трябва да бъде издигната направо в култ. Не се ли наслаждаваш на собствения си живот, за какво изобщо живееш!?


Сърчица .. сърчица .. сърчица и сини маргаритки .. 
Да обичаш себе си, не означава да бъдеш егоист. Макар че и тази част неизменно присъства. Според мен означава .. да се обичаш. Да правиш това, което ти харесваш. Да поемаш собствени рискове и да решаваш въпросите, спрямо сърцето си. 
Колко от вас са взели дадено решение сами? Без да поискат съвет от приятелка, без да прекарат няколко дни в размисли .. Замислете се!? Колко често сами се хвърляте в бурния океан, без да има въже, което да ви държи закрепени на сушата? 
Когато откриете отговорите на тези въпроси, то ще трябва да разберете, че живеете за себе си, не за другите.

Но без да се отклонявам повече .. заявявам направо. Моята диагноза е влюбена в живота. Аз не се нуждая от мъж, за да съм щастлива. Нито от огромна компания, за да си прекарам весело. Не са ми нужни скъпи рокли, които нищо не покриват, за да ме харесат хората .. нито пък два часа пред огледалото, за да направя добро първо впечатление. 
Естествеността е поза, която всички ненавиждат, само защото биха убили, за да могат да я имат. И като говоря за истини, то е така .. просто ги е страх да се покажат, за да не бъдат отхвърлени. Нормално. Всеки се страхува от това, но като се замислиш .. колко зле може да стане!? 

Да загубиш няколко приятели, но загърбят ли те за това .. били ли са изобщо твои 'приятели' .. ще пропуснеш няколко купона. И честно ли .. ще си наваксаш танците и пиенето, ако ти е толкова важно, на някое място с твои любими хора, където забавлението ще е много повече. 

 

Та дано сте разбрали, защото на мен думите ми се изчерпаха. Поставете си и вие тази диагноза и смело напред. За да осъществите поредната мечта, да прескочите поредното предизвикателство на живота. 
Мислех си това да е по-скоро разказ за моя живот, за да ви докажа .. че щастието идва със свободата, но после реших, че няма смисъл, след като някой хора просто не знаят как да си го доставят. Дано съветите ми са ви били полезни и следващия път да има още един влюбен в живота читател ..

Ааа .. и една картинка, която трябва да се превърне в мото на всеки:

сряда, 27 юли 2011 г.

Добра дошла .. отново!


Йей .. най-сетне със собствен блог. 
И това време дочаках. По-живо по-здраво, след дълго мислене и мърморене от страна на приятели, престраших се.

Мислех си, че не знам за какво ще пиша, дали ще се хареса. После реших, че като всичко останало ще зарежа и това. Може би от зодията или пък от характера ми, човек с многобройни интереси, които не успява да събере в портмонето си и се налага да зареже някой от тях на улицата .. Та мислех си, че ще е доста трудно, но не се оказа чак такова предизвикателство. Може би сега ми се свива сърцето като гледам, че няма нито един последовател и това ще е първата публикация, но нима не е така в началото на всяко нещо. Хубаво или лошо, винаги е една крачка пред неизвестното.

Може би реших, че е крайно време да започна да се интересувам живо от нещо и да си водя записки, за да не пропусна нещо важно. Но скоро след това открих, че целта на повечето такива места не е такава. Или по-скоро не бива да е. Има места, където хората споделят какво са правили, какъв опит са придобили и кои места са посетили .. но е тъжно, когато аз сама нямам тази възможност или пък ми се доплаче, когато някоя статия ми напомни за перипетиите в миналото ми. Та за това реших да бъде малко по-различно положението тук.

Ще ограничавам лошите мисли до минимум, макар че в моята глава ги има много, и ще посветя време, труд и завидна доза муза в разгръщане на нови мечти, потенциали и кой знае, един ден може да се похваля с това, което съм постигнала.
Стига да се науча на поне мъничко постоянство ..

Може би така по-лесно ще успея да се обръщам към слънцето, към веселата и огряната страна на улицата. Точно като слънчогледите. Точно от където идва и името на блога. Защото ние сме това - илюзии и слънчогледи. Живота се състои от това. Той е илюзията, а слънчогледите сме самите ние .. И ако не търсим винаги доброто, ако не се обърнем към слънцето, то ще повехнем и умрем, буквално .. /не че ви заплашвам!/ ..

Мисля, че това е, което имах да казвам. Ето, че не се оказа толкова страшно.
Сега само трябва да почакам мъничко. За да се напълни и онова поленце с последователи .. пък и повече време да е, ще гледам да съм като моите слънчеви слънчогледи ..
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...