Пълно до горе, с кръв червено вино, то багреше стъклото по един необикновен начин на нощните светлини. На балкона, където подухваше свеж ветрец, обгръщаше талията ми и разпиляваше нежно косата ми .. можех да си представя как нечии силни мъжки ръце ме прегръщат. Можех да усетя мъжкия парфюм и допира по кожата си.
Изпих глътка от виното и картината изчезна. Вятъра задуха по-силно, а усещанията ми станаха по-ярки. Вече може би почти усещах руменината по бузите си. Нещо бавно ме затопляше отвътре, сякаш се беше увило около сърцето ми и го предпазваше. Такова ли бе усещането. Това ли търсех? Изпих втора глътка.
Затворих очи и оставих мисълта ми да ме отведе. Можех да видя миналото, с всички онези красиви моменти. Тези, които избледняваха с времето, а не трябваше. Бях ги игнорирала, търсейки винаги най-лошото, фокусирайки се на вината си, гледайки на нещата от лошия ъгъл.
Отпих отново. Топлината в мен стана още по-гореща. Засили хватката си, светлините почти ме заслепяваха, а допирът .. можеше да ме заблуди. Почти можех да достигна бъдещето, което пътуваше покрай мен. Новата кола, новия апартамент, някой, който здраво ме прегръщаше. Отпих отново .. и отново .. и отново.
За последен път отпих и всичко стана бяло. Образите си бяха отишли, а аз все още стоях самичка на балкона. Това ли беше!? Нямаше ли друго ..
Това ли беше великата тайна на живота и на любовта? Стоях, а нищо не се случваше. Само поруменелите ми бузи доказваха за времето, което си бях подарила..
И все пак бях спокойна и щастлива.
Бях влюбена, в живота.
Бях си подарила чаша време за себе си.
Бях си подарила чаша щастие ..
Тези чаши време действат безотказно, но гледай да не стане бутилка време!! :)
ОтговорИзтриване