сряда, 27 юли 2011 г.

Добра дошла .. отново!


Йей .. най-сетне със собствен блог. 
И това време дочаках. По-живо по-здраво, след дълго мислене и мърморене от страна на приятели, престраших се.

Мислех си, че не знам за какво ще пиша, дали ще се хареса. После реших, че като всичко останало ще зарежа и това. Може би от зодията или пък от характера ми, човек с многобройни интереси, които не успява да събере в портмонето си и се налага да зареже някой от тях на улицата .. Та мислех си, че ще е доста трудно, но не се оказа чак такова предизвикателство. Може би сега ми се свива сърцето като гледам, че няма нито един последовател и това ще е първата публикация, но нима не е така в началото на всяко нещо. Хубаво или лошо, винаги е една крачка пред неизвестното.

Може би реших, че е крайно време да започна да се интересувам живо от нещо и да си водя записки, за да не пропусна нещо важно. Но скоро след това открих, че целта на повечето такива места не е такава. Или по-скоро не бива да е. Има места, където хората споделят какво са правили, какъв опит са придобили и кои места са посетили .. но е тъжно, когато аз сама нямам тази възможност или пък ми се доплаче, когато някоя статия ми напомни за перипетиите в миналото ми. Та за това реших да бъде малко по-различно положението тук.

Ще ограничавам лошите мисли до минимум, макар че в моята глава ги има много, и ще посветя време, труд и завидна доза муза в разгръщане на нови мечти, потенциали и кой знае, един ден може да се похваля с това, което съм постигнала.
Стига да се науча на поне мъничко постоянство ..

Може би така по-лесно ще успея да се обръщам към слънцето, към веселата и огряната страна на улицата. Точно като слънчогледите. Точно от където идва и името на блога. Защото ние сме това - илюзии и слънчогледи. Живота се състои от това. Той е илюзията, а слънчогледите сме самите ние .. И ако не търсим винаги доброто, ако не се обърнем към слънцето, то ще повехнем и умрем, буквално .. /не че ви заплашвам!/ ..

Мисля, че това е, което имах да казвам. Ето, че не се оказа толкова страшно.
Сега само трябва да почакам мъничко. За да се напълни и онова поленце с последователи .. пък и повече време да е, ще гледам да съм като моите слънчеви слънчогледи ..

5 коментара:

  1. Браво!! Продължавай в същия дух!! Последователите ти ще се натрупат бързо, както ти каза трябва постоянство!! ^^
    Успех за напред!! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси много, Ло. Да ти се връщат пожеланията :)

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления! Харесва ми това твое решение, че ще ограничиш лошите мисли и ще наблегнеш на хубавите неща от живота. Човек трябва да мисли позитивно, но много от нас са огорчени (дори и аз) и мислим много негативно. Повечето блогове са точно от такива - отчаяни или изпитали някаква болка хора. За това само напред!

    ОтговорИзтриване
  4. Мерси, ще се опитам да го изпълня, макар че и мене доста често ме наляга носталгията.

    ОтговорИзтриване
  5. Е, какво пък - важното е да не е напразно! ;-)
    Иначе и аз съм така едно към едно: "човек с многобройни интереси, които не успява да събере в портмонето си и се налага да зареже някой от тях на улицата". ;-)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...