понеделник, 29 август 2011 г.

Отговорите обичат да играят на криеница

Глупаво момиче ...

Тя ме вдъхнови да пиша. Прилича ми мъничко на муза .. или пък на онези малки горски фейчки, който се крият сред листата в късните дъждовни следобеди. Пърха леко с крила, поръсени с вълшебен прашец и говори. Говори истини.

Реших, че заради нея искам да бъда различна. Да приличам на това прекрасно творение на майката природа и да направя нещо за себе си, както правеше тя. Не беше от онези Холивудски красавици с дълги крака (или 'скелетонс' както ги наричах), нито пък пращеше от мозък (а и кой има нужда от коса като Айнщайн?) .. но беше истинска, уважаваща себе си и .. както тя се описваше 'егоистка' .. Да, такава беше! Да! Защото мислеше за себе си! Да! Защото не се нуждаеше от момче, за да е щастлива! Да! Защото беше истинска ..


И заради нея исках да взема това решение. Коя съм? Защо .. съм? 
Защото всеки изказваше мнение, а никой не питаше дали го искам наистина. Но май тя щеше да се окаже права: следвай себе си, не сърцето .. то така или иначе ще го дострашее и ще избяга.

И още преди да хвърля монетата, заложила на ези и тура .. 
май знаех отговора.  

Коя следваше да бъда ..
май вече знаех! 

1 коментар:

  1. Мога само да се радвам, че съм те вдъхновила да пишеш и да откриеш себе си!! :**

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...