Завръщане в ада

И ето ме отново ..
Само че този път кафето ми свърши. Нямам и цигари. На всичкото от горе съм и болна с една висока температура и имам чувството, че по някое време на нощта ще успея да си изпържа яйца на челото.
Едно такова ми е отпаднало, а и компютъра ми прави проблеми. Самичка съм, само че този път и това не помага .. тъй като една тълпа разгонени говеда ме преследва.
Ах, как ми се иска да избягам!

И ето .. за трети път започвам да пиша наново тази статия, всеки път започвам различно, говоря за различна тема. Ама така е, като спира тока и всичко отива по дяволите.
Та общо взето, не че има смисъл, ама имах нужда да поговоря.

Забила съм се на село, без интернет. Една дума никаква цивилизация и правя едни такива неща .. нецивилизовани. Помагам на баба в градината и прекарвам по-голямата част от времето си навъртайки се около малкото боксче, наречено кухня. Не че някога ще ме видите отново в такова помещение, просто Бог до толкова е забравил това място, че само лампичката на хладилника освежава сивото ежедневие.

И чета едни книжки за живота, тъй като само такива намерих, не че на една 80 годишна женица са и притрябвали, но .. какво да се прави. Хората губят разсъдъка си на години. И гледам живота през едно стъкло, а вънка времето какво е хубаво .. Чувствам, че пропускам нещо.

И станах, облякох се мързелешката и тръгнах по стария, прашасъл горски път за никъдето. Сложих слушалките в ушите и се откъснах от света. Изкачих се на една полянка, седнах на един камък и гледката на долу .. о, Боже, колко красиво беше. Застоях се, почнах да подсмърчам и да кихам. Стана ми студено. Притъмня. И гледката вече не беше толкова опияняваща.

Обади се старата ми любов, ей така, да ме чуел какво правя и аз му казах нищо .. завръщам се в ада. И още по-болна, с още по-разбито сърце и още по-тъжна тръгнах пак по стария калдъръмен път ..

И не че снимката има нещо общо, просто реклама. Като тъжна история и филма нямаше щастлив край. Но нали си обещах, без тъжни мисли .. Блога ми не е за това! Та усмихнах се от сърце, на слънцето .. па взе, че и то ми се усмихна. Без причина. Явно и то не искаше статията ми да има тъжен край.