Нещо толкова перфектно ..

Снощи сънувах нещо толкова перфектно!

Чувството на свобода, на любов .. и беше само мое, само за мен ..

Но когато се събудих, почувствах самота, и не бях сигурна дали трябваше да преживея нещо толкова красиво. Да го усетя!

Стоях там, на мястото, което мразя и бях с теб, човека, който обожавам и нещата не изглеждаха толкова лоши. Бях обиколена от хора, които обичам. От хора, които ме изпълват с топлина и са готови на всичко за мен. Те също бяха щастливи. И беше тъй прекрасно, да правим пакости, точно като малки деца. Да се смеем и да се гледаме, когато някой ни хванеше, докато замисляме новия пъклен план. А вече бяхме големи! Бяхме обвързани за цял живот и все пак, когато се събудих усетих чувството, че те губя. Че те бях намерила, но вече те няма ..

Стоя тук замислена и пиша думи, които иначе не бих ти казала. По дяволите, не бих ги казала на никого. Кога можеш да забравиш първата любов? Как може да я забравиш след като е била перфектна, но незавършена, неосъществена. Продължаваш да мечтаеш за нея, дори след като знаеш, че няма възможност, няма дори смисъл. Но си мислиш, Боже, тя беше най-доброто .. как да намериш нещо по-добро от това? Нима има нещо повече от перфектното?

Как се забравя човека, който те е накарал да пораснеш? Който ти е показал един нов свят, в който се потапяш отново и отново, само когато си с него. Как ще забравиш, когато същия той е превърнал живота ти в ада, и са ваши грешките, за които плачеш всяка вечер. Не се забравя, нали!? И аз така си мислех..

Но и имаше още нещо. Надеждата, тя те преследва винаги, докато не те ограби изцяло, докато не убие и последното в теб. Чак тогава си заминава, а и ти с нея! И сега тази малка надежда крещи в главата ми, че някой ден, някой дъждовен, мрачен и тъжен ден, аз ще срещна онзи определен човек за мен, който ще ми покаже как да накарам слънцето да изгрее и на моята улица. Защото той ще знае, че нищо не е даденост и няма да постъпи с мен, както ти. И ще го обичам, Господи, толкова ще го обичам! Ще дам всичко за него, дори и това всичко да е тъй малко, защото не съм сигурна какво ми остана след теб ..

Ще бъде най-обичания човек на света, ще обичам него, децата ни, дома ни. Ще ги обожавам. Защото дори и шанса да те забравя да е нищожен, невъзможен, аз няма да се предам. Не няма! И макар името ти да е дамгосано на сърцето ми, името, което вече ме е страх да произнеса на глас, то неговото ще е поставено там доброволно, ще бъде внимателно съхранено за дълги години, обгрижвано и обичано. А твоето ще покрия с праха на разбитата си душа..