'кой си ти' и Слънцето

Не съм сигурна дали проспах деня си или нощта. Защото винаги се налага да направим един такъв избор .. да прекараме вечерта на вън и да проспим следващия слънчев ден или обратното. Не че има смисъл, можеше просто да не се налага да спим.
Та взех компромисен вариант и излезнах, легнах късно, но ето ме тук в 8 часа ранобудна като птичка, пак чуруликам със Слънцето.

До мен лежи непознат и си мисля:
За една вечер or whatever!?
Попаднах и на една песен, която съм си пуснала тихичко и си мисля, защо хората сами се заравят в дупките си, а после се оплакват от това. Няма и грам логика, но явно е някаква извратена прищявка на природата .. а мен чак ме кара да се срамувам да се нарека 'човек'. Какво остава да излезна на улицата и да закрещя 'жена съм' .. като и жени не са останали вече, а сами жалки подобия.

Ще се поболея от съвремието! Не че не съм грешна. О, грешна съм! И много грехове имам зад гърба си, но едно е когато действаш от страст, друго, защото си изгубил/а сърцето си на пътя. Ами така е, като просто си го подритвал.

Та ето я и въпросната песничка. Пратих я току що за поздрав на една приятелка, тръгнала да развява полите си всяка вечер, само за да накара бившия си да ревнува. Абе, човек, осъзнай се! Заслужава ли си? Пропиляваш живота си ..

Замисли се, че по този начин живееш за другите. Ами ти?
Но аз съм върл фен на движението против тирадите, мразя и да ги приказвам, защото винаги са толкова дълги, скучни и са по едни такива общо познати и общо обсъждащи се теми, че и няколко века на велики научни изследвания и хиляди написани тома, пак няма да успея да постигна съгласие с народа. Дори и със себе си..

В същност и аз не знам какво ми става тази сутрин, явно съм станала с дупето на горе, а и ми липсва любимата ми книжка. Забравих я на село! Жалко .. ах, и непознатия се събуди.

'кой си ти'

И всичко започва отначало ..
Амнезия.