понеделник, 18 юни 2012 г.

Минута е малко ..

В един момент откриваш онзи подходящ за теб човек, характера, които си издирвал месеци, а може би и години подред. С всички качества, подредени по твое усмотрение и с държание, за което винаги си копнял. В един момент се чувстваш все едно живееш в приказка или в някаква друга реалност, която, като че ли не се помества в твоята. Защото час или два на ден с него ти се струват по-скоро сън, от колкото действителност.
В един момент разбираш, че колкото и подходящ да ти се струва, се страхуваш да отвориш сърцето си и да му позволиш да те опознае. Независимо колко е добър, грижовен и как мило те приканва. Независимо, че цялото му същество крещи 'довери ми се' .. ти мълчиш и мислиш за онзи другият, отдавна забравеният, които стяга железните зъбци около сърцето ти. И мълчиш.
В един момент осъзнаваш, че може би си влюбена, защото казват няма перфектни хора, перфектни са тези, които обичаме .. и не знаеш какво да направиш.
В един момент осъзнаваш, че минутата е много за влюбения, но е малко да решиш дилемата.. за живота, за доверието, за старата любов. Минута е малко, за да отговориш на въпросите, които той поставя пред теб. Трябва ти повече. Защото да си влюбен е несигурност, преобръщане на света и представите. Подводни скали и камъни. Любовта е такава и определено не стига минута за нея ...


2 коментара:

  1. Определено... всяка любов е несигурност и никога не знаеш дали не е правилната несигурност, докато не се впуснеш в нея, но всяко впускане идва с голяма доза кураж :)

    ОтговорИзтриване
  2. чудя се ... ако си влюбен, имаш ли време да се замислиш страх ли те е да отвориш сърцето си и ако все пак се замислиш, това истинска любов ли е или просто подходящия.. Чудя се.. :))

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...