петък, 3 февруари 2012 г.

Час 2: Илюзия


За тези, които не са прочели първа част: Час 1: Меланхолия


-          Коя сте днес?
-          Илюзия.
-          Боядисали сте се?! Защо?
-          Защото имах нужда от промяна.
-          И това донесе ли ви я?
-          Не. Но ми донесе илюзията, че съм направила нещо, промяна.
-          И помогна ли ви?
-          За кое? Да го превъзмогна ли? Да забравя всичко? Не.
-          А как се чувствате?
-          Ужасно.
-          Защо? Обяснете ми.
-          Защото загърбих част от живота си, от себе си. И той беше причината. Не че нещо, но очаквах винаги да съм Ентусиазъм, Позитивизъм. Случи се точно обратното.
-          И как се чувствате от този факт?
-          Тъжна.
-          Днес говорите повече. Какво се промени?
-          Аз. Не ми се мълчи повече.
-          Какво ви доведе до това решение?
-          Животът ми. Той е мой и аз съм длъжна да се боря за него. Всеки е длъжен, за това ни е даден. Наш дълг е!
-          И защо си мислите, че вече не сте Ентусиазъм?
-          Това, че говоря, не означава, че съм. Щеше да означава и ако предприема нещо по въпроса.
-          Това защо не го направите?
-          Защото още съм тъжна, не ми е минало.
-          Продължавайте.
-          Очаквах, че като си тръгна от него ще успея да се открия. Да окрия себе си, но това беше само една илюзия. Поредната.
-          Какво смятахте, че ще се промени.
-          Аз. С него бях силна, но силна по лош начин. Исках да разбера, че мога да бъда и добра.
-          Значи той изваждаше на показ само лошото във вас?
-          Не. Аз го правих, за да му докажа нещо.
-          Какво по-точно?
-          По-скоро се опитвах да изпълня очакванията му.
-          Направихте ли го?
-          Да. Успях.
-          И как се почувствахте от този факт?
-          Един ден осъзнах, че съм изтощена. И разбита. Бях се изчерпала. Не можех да продължа ...  и си тръгнах.
-     Почувствахте ли се по-добре след това?
-          Как може да се почувства добре един празен човек?
-          Вие празна ли сте?
-          Напълно.
-          А обичахте ли го?
-          Повече от себе си.
-          От къде сте сигурна?
-          Защото, когато някой спомене думата ‘любов’, аз се сещам първо за него.
-          Миналия път ми казахте, че и той ви е обичал.
-          Така е. Не отричам.
-          И поради тази причина е станало време вие да си ходите.
-          И това потвърждавам.
-          Но така и не ми казахте защо не останахте?
-          Защото няма ‘ние’.
-          Казахте, че ви е страх.
-          Вярно е. Не обичам да съм зависима от никого.
-          За това избягахте от щастието си?
-          Обясних ви в началото. Търсех себе си.
-          А не мислите ли, че бяхте себе си, когато бяхте с него? И сега сте просто тъжна от факта, че го няма?
-          Не. Това е едно от най-правилните решения, които съм взимала някога. Независимо от последствията.
-          Че го оставите да си тръгне от живота си?
-          Да. Вече не е част от него.
-          И какво? Просто ще продължавате да създавате нови илюзии?
-          Не. Ще пострадам, ще ми мине. Ще продължа напред.
-          Не смятате ли, че така губите част от живота си, скърбейки за нещо, което вие сами сте пуснали на свобода?
-          В човешката природа е.
-          Явно сте напълно убедена в избора си.
-          Абсолютно.
-          Какво смятате да правите занапред?
-          Не знам. Да се променя, може би. Нали за това го оставих?
-          Тогава предприемете нещо, промяната няма да дойде сама. Не мислите ли?
-          Права сте. Наистина. Явно все пак от сеансите ви ще има полза.
-          Е, какво смятате да направите?
-          Трябва да тръгвам.
-          Но до края на часа има още доста време.
-          Знам, но животът ми няма да ме чака.
-          И ще тръгнете просто така.
-          Да. Вече знам какво ще направя.
-          Кажете ми.
-          Ще поема контрола в свои ръце. Всеки знае какво да направи, още щом отвори очи от сън, при всяко вдишване. Просто всеки също така го е страх от провал, от необичане.
-          А вас вече не ви е страх, така ли?
-          О, напротив. Страх ме. Но това не бива да ни спира, нали?
-          Права сте.
-          Така е. И вие трябва да направите същото. Кажете му го, какво ще изгубите?
-          Да кажа какво на кого?
-          Това, което чувствате, всичко. Напишете му го. Доброто, лошото, едва ли ще промени повече нещата.. животът е прекалено кратък.
-          Но ..
-          Не ми казвайте, че и вас ви е страх?
-          Не, но ..
-          В живота няма ‘но’. Има тук и сега. После може да е късно. Казах ви, тръгвам!
-          А вие какво ще правите?
-          Ще ви кажа следващия път, когато разбера.
-          Значи не знаете къде отивате сега?
-          Не, но ще намеря отговора. Благодаря ви.
-          Няма защо.
-          И вслушайте се в собствените си съвети, казват за вас много повече, от колкото си мислите. Може би крият вътрешни ви желания. Не мислите ли?
-          Да, но .. чакайте! - но тя вече беше затворила вратата от външната й страна ... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...