Гузна съм

Гузна съм, защото те се страхуват да се обичат. Заради хората и тяхното мнение. Гузна съм, защото имам пръст в това и съм третата. Защото първо аз бях с него и бяхме влюбени, но после те се заобичаха и аз нямам проблем с това. Но се чувствам така, защото се крият и не си признават. А за мен е очевидно.

Гузна съм, защото, когато попитам хората любов или кариера, те винаги ми отговарят 'кариера', знаейки колко боли от любовта. А аз толкова хора съм наранявала и сега тях също ги боли. Не заслужавам любов. Прекалено гузна се чувствам пред нея с всичките си грешки. Грешна съм пред прага й и не смея да вляза. 

Гузна съм, защото мога да бъда по-добра, но не искам. Защото тогава нямам сили да се защитавам, а когато ти не си до мен е още по-трудно. Мислех си, че винаги ще съм силна, но сякаш този път загубих тази битка .. и ми остава цял един живот, в който не знам дали ще успея да те забравя..

Гузна съм, защото той отново беше прав. Винаги е прав. За това не исках толкова време да говоря. Винаги казва правилните неща, винаги уцелва правилните думи и моите слаби места. А моето слабо място е той, и аз го нараних. Гузна съм, съвеста ми не е чиста. Гузна съм, че не можехме просто да се обичаме. Мислех, че той не може, а оказало се е обратната. Аз съм тази, която се страхува. Страхливка съм, заради любовта. Дълго време треперих, за да не го изгубя, дълго време молих се, за да е все до мен. И мислех, че ме обича само като приятел, но така и не събрах смелост да попитам .. а и как бих могла. Момиче с мъжка гордост?! А мъжката гордост не се преглъща ...

Гузна съм тази сутрин. Гузна съм пред себе си, пред него, нея и пред света.

И ако могат те един ден да ми простят, то и аз ще простя на себе си ...