Студено

Студено е. Навън. И на мен ми е студено. Вътре.
Душата ми бавничко замръзваше след като ти си тръгна.
Днес чух името ти. Каза го приятел. Настана мълчание. Навяха ме хиляди спомени.
Ако сега беше миналото, щях да стоя тук с теб, не с момичетата. Уви!
Но така също се чувствам добре, цяла съм, без теб.
Удовлетворена!

Най-накрая постигнах това, за което се борих с месеци.
Станах това, което се надявах, когато се обърнах и си тръгнах от теб
Независима, по-силна, по-уравновесена и по-себе си.
Колко съм щастлива само!
Щастлива да съм себе си, без задръжки, без да спестявам думи, без да съм перфектна.
И съм доволна, че постигнах толкова много неща,
за толкова кратко време.

Вече знам!
Не беше грешка времето прекарано с теб, не беше и грешка, че си тръгнах от теб.
Няма да плащам някой ден за  това.
Няма, защото беше правилния избор. За мен.
И за теб, превърна те в по-добър човек.
Доволна съм. Обичам те.
Но съм себе си.
Това исках.
Това молех.
Това имам.

Благодаря!