Разхвърляно.

Well ,, стори ми се странна вечер, а напоследък ми е доста трудно да мисля на ум. Как така?! Ами, като цяло, всичко ми е прекалено хаотично и освен ако не го подредя в таблици и редове, то скоро ще съм забравила 90% от това, което е трябвало да обмисля.
Малко е късно, малко съм още по-объркана, заради блога на едно момиче, но всичко в общи линии е наред. Трудно е, когато се намериш в нечии думи, сякаш те те познават по-добре от теб и се чудиш дали не си се загубил. И ако е така, къде трябва отново да се намериш?
Попитаха ме защо съм преминала към спокойствието, отговорих, че не знам, по-сигурно ми е. Но на ум си казах, че не е правилно да е така. Живота по правило е объркан, винаги съм смятала, че заради това е интересен. Факт е обаче, че ние сами си го объркваме. Като пишем на някои хора, като излизаме с тях, даваме надежди, понякога се влюбваме. А пък моят град е малък, всеки с всеки се познава и се получава ей така .. кофти ситуация. Но аз какво съм виновна, дадения човек ми харесва. Трябва ли да спра да се чувам с него, защото бил познат на старата ми любов?! Или пък заради хорските предрасъдъци, че не можел да обича? И аз преди не можех. Не можех и немски да говоря, но се научих. И в готвенето не бях добра, но положих старание и сега всички вкъщи обичат това, което приготвям. И в любовта е така. Малко старание, щипка внимание и доза любов и той ще се научи. Не е първия. И на други съм показвала как става. Мисля, че ме бива за учителка. Жалко, че няма училище по любов. Щях да съм първата записана за преподаване. Много неща мога да кажа, да покажа, изживяла съм ги, опитвала съм. А дали имам нужда и мен някой да ме научи да обичам, смятам, че вече няма нужда. Аз сама се научих. Раздавам на всеки по-малко, после почивка, трупам любов за следващия и пак отново изцяло се раздавам. И така всеки следващ прибирам в сърцето си, дарявам с обич, грижи и внимание. Дали някога ще се препълни? И няма да остане място за никого .. едва ли. Сърцето може да е малко, но любовта е безкрайна, следователно винаги ще има, винаги ще мога да помогна. Разбира се, когато съм в съствояние, защото не винаги и аз съм добре. Нали знаете, всеки има едни такива моменти, когато е тъжен, и аз понякога ги имам и се нуждая от прегръдка и мили думи. Но днес не е така, днес аз реших да ги раздавам. И така започна .. за това се чувствам добре, щом съм оползотворила деня си, карайки някой друг да се почувства щастлив. Щом съм спомогнала да върне част от надеждата си.
Казах ви, чувствам се хаотична. Нужни са ми много думи и редове, за да следвам смисъла. И сега, когато се оттегля пак ще се чувствам объркана. Няма нищо! Помогнала съм. Значи съм добре, има защо.