понеделник, 30 януари 2012 г.

Час 1: Меланхолия

-          Меланхолия.
-          Защо никога не използвате истинското си име.
-          Защото съм меланхолия. Цялата.
-          А как се чувствате днес?
-          Вече ви отговорих.
-          А защо не опитате някога истинското си име?
-          Защото то не показва чувства.
-          А защо продължавате да идвате при мен?
-          Защото ми се мълчи.
-          Можете да мълчите и у вас ...
-          Не. Не е същото.
-          Кое е различно?
-          Вие.
-          Аз?
-          Да, Вие. Карате ме да говоря.
-          Но на вас ви се мълчи?
-          Точно така.
-          Кое точно ви заинтригува от сеансите?
-          Нюанса на дивана.
-          Говорите несвързано?
-          Имам несвързани мисли.
-          А защо не се опитате да ги свържите?
-          Защото няма смисъл.
-          Сигурна ли сте? Опитайте. Кажете ми кой е любимия ви цвят?
-          Меланхоличния.
-          Меланхолията няма цвят.
-          Не, но се характеризира с разбито сърце.
-          Да, но това не е цвят.
-          Права сте.
-          Добре, а защо разбито сърце? Вашето разбито ли е?
-          Не. Няма го.
-          Къде е?
-          Вкъщи.
-          Защо е там?
-          Аз го оставих.
-          Защо?
-          Защото е непотребно.
-          Още ли ви се мълчи?
-          Абсолютно.
-          Защо не се опитате да поправите сърцето си?
-          Защото не е в мен.
-          А защо не го вземете?
-          Защото няма смисъл.
-          А осъзнавате ли, че още имате хаотични мисли?
-          Абсолютно.
-          Кой разби сърцето ви?
-          Няма да отговоря на този въпрос.
-          Защо?
-          Защото няма нужда.
-          Но аз ви питам, значи има.
-          Аз.
-          Повторете, моля.
-          Аз разбих сърцето си.
-          Как така?
-          Разбих го. Тръгнах си.
-          От кого си тръгнахте?
-          От тях.
-          От кого?
-          От всички тях. От онзи живот.
-          Защо си тръгнахте?
-          За да разбия сърцето си.
-          Значи сте знаели, че ще се стигне до това и все пак сте го направили.
-          Да.
-          Опишете ми ‘тях’.
-          Те нямат лица.
-          А някаква характерна черта.
-          Не, те са различни.
-          Кои са те, г-це? Наранили ли са ви?
-          Нараняват всекиго.
-          Назовете ги с имена.
-          Страхове.
-          Това ли е?
-          Да.
-          А вас как ви нараниха?
-          Убиха ме.
-          Вас?
-          Надеждата.
-          И това ви накара да разбиете сърцето си?
-          Не.
-          Кое тогава?
-          Той.
-          Каква е връзката?
-          Надеждата ми беше Той.
-          Каква беше надеждата ви, г-це?
-          Наричайте ме Маланхолия.
-          Каква беше надеждата ви, г-це Меланхолия.
-          Че той не ме обича.
-          Значи той не ви обичаше?
-          Обичаше ме.
-          Тогава какъв е бил проблема?
-          Той го разбра.
-          Как така той го разбра?
-          Помолих го да дойде, а той не го направи.
-          Къде го помолихте да дойде?
-          Вкъщи. Бях болна.
-          А той защо не дойде?
-          Защото имаше среща.
-          С кого?
-          С момиче.
-          И вие знаехте?
-          Да.
-          И имахте нещо против?
-          Не. Нямах.
-          Но сте ядосани, че той не дойде?
-          Не съм. Меланхолична съм. Винаги идваше, когато имах нужда.
-          Но този път не дойде?
-          Да. Разбрах, че има проблем.
-          Какъв проблем?
-          Че ме обича.
-          Не смятам това за проблем.
-          Но за мен е.
-          Защо?
-          Защото веднъж след като той разбра, че ме обича, той започна да ме избягва.
-          А защо просто не поговорите.
-          Не можем. За това си тръгнах.
-          Искате да ми кажете, че за това сте си разбили сърцето?
-          Да.
-          Защото той ви е избягвал?
-          Не. Защото си тръгнах.
-          А той нарани ли ви?
-          Да. Започна да ме обича. Осъзнато.
-          Но това е нещо хубаво.
-          За мен не е. Означава, че е време да си тръгна.
-          А защо не останете и не се обичате.
-          Защото не мога. Меланхолия съм.
-          Спрете да го повтаряте. Помислете какво изпускате. Защо не му кажете, че го обичате?
-          Той знае.
-          А защо тогава не сте с него?
-          Защото се страхувам.
-          Защо не преборите страха си?
-          Спрете да задавате въпроси.
-          Още ли ви се мълчи?
-          Абсолютно.
-          А какво ще стане с вас?
-          Няма нас.
-          А ще дойдете ли пак? Часът е почти приключил.
-          Абсолютно.
-          Пак ли ще се представите със същото име?
-          Не.
-          Как тогава?
-          Ще разберете следващия път.

2 коментара:

  1. Страхотно е! Пропито с чувства и описва по един объркан начин и най - обърканите чувства! Ти ли си го писала?

    ОтговорИзтриване
  2. Да. Блога е лично мой и всичко е лично творчество. Радвам се, че ви харесва. :) Отразява до някъде моите чувства, объркани и хаотични, истинско предизвикателство, докато ги разбереш :D

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...