Случайности

Преди време бях писала за една случайна среща в събота и как се надявах от купища сличайности да се получи нещо неслучайно и обмислено (от двама ни). Нищо не се случи. Месеци. В крайна сметка се оказа, че случайностите съществуват, и случайно, всеки път научаваме за тях, точно от някой също така случаен.

Та замислих се за точно този Неслучайния (вече така го кръстих) и как нещо ни събира.

Когато миналата година по същото време си тръгнах,
ти си тръгна с него, и аз останах сама.
Сега, година по-късно, него го няма,
но ти си все още тук някъде.
Как силно те усещам само?
Беше случаен минувач на улицата,
и случайно 'здравей' късно вечер,
вече си ми толкова неслучаен,
че се чудя кога пак ще се срещнем,
ей така, неслучайно.
Съдбата е коварен противник,
трудно ще се бориш срещу нея, 
а плановете й не могат да бъдат променени.
И беше чужд ми, и незнаен, непознат,
далечен и много студен,
беше ми никакъв и често крив,
а днес чувствам те близко,
и сякаш вече няма го онзи студ. 
Споделих ти някой тайни, 
а ти отвори част от теб,
неслучайно явно писах ти,
случайно се запали твоя интерес.
И от невъзможности превърнахме се
в драма, илюзии и една започнала 
прелюдия.
Когато често срещаме се пак така 
случайно .. и често неслучайно чуваме се,
хвърлям ти безброй усмивки
и тихичко вътрешно трептя, 
а твоите очи светят, забележиш ли ме.
А думите май ти бягат, щом се видим,
че тайните си ми казвал си 
и оръжие за твоето сломяване,
в собствените ми ръце
предоставил си..
А ти кога давал си се на момиче?
Не знам, но позволи ми да разбера.
Аз ли ще съм първата в това? 
Позволи ми да те изуча,
да те преследвам, да те опитомя.
Аз не искам ти нищо да правиш,
макар че няма да е честно така,
но усмихвай ми се мило,
дръж ме за ръка,
аз ще бъда тук, 
щом все оставаш непознат
за моята душа .. 

И се чудим дали ще останем все така Случайни или може би съдбата ни е написала своя история. И макар да искам, знам, че историята не е приключила (но и тайно се надявам да продължи, обаче пък грешно е). Чувам се с онзи, с който не съм вярвала някога, че изобщо ще си говоря.. но лесно е, отговора е 'съдба'. С нея се оправдавам (а пък май аз съм виновна, винаги тайно на него се надявам). 


По-чудно е после какво ще стане, сега ми е ясно. После дали ще сме си все още такива. Случайни, необмислени. Пристрастени един към друг, както аз към свободата, а и ти към любовта.
Май за първи път ще разберем друг, освен себе си, и че до корените си сме различни,
но и до болка си приличаме...

С цялата обич,
твоята Случайна също
(надявам се).