(Не) всеки е имал такива моменти, когато е бил силен прекалено дълго, но вече има нужда от почивка. И си дава този ден на разположение, или може би няколко, а защо не и седмица, месец, два .. когато се отдава на себе си, затваря се, позволява си да поплаче, да се самоунищожава малко и бавно с ясната мисъл, че това е лукс, скъп лукс. И един такъв човек осъзнава, че един ден е длъжен да се изправи, ако не заради себе си, то заради света, около себе си .. а тази мисъл вирее все повече и повече, ден след ден, докато не погълне всичко, и вече нямаш сили да я подтискаш. Това е съвестта, при силните хора..
(Не) всеки е имал такива моменти. (Не) всеки ще ги преживее, някога, някъде. Чудното е, че аз преживях един такъв, макар че съм толкова мъничка. На години, на ръст. 'Малка си на разсъдък - казва мама. - но голяма на живот.'
Често съм се чудела какво има в предвид. Мисля, че вече знам.
Често правя грешки, едни такива, все огромни, които трудно се поправят. И все по един такъв начин ми разбиват сърцето, че трудно би било събрано отново, често отнема години. Преживявам все едни такива неща, които трудно биха се описали. А и съм ранима (да!), чувствителна и пиша често писма, като по филмите, а и стихове .. И ето ме на, пак на крака, грабя от живота с пълни шепи. Пак съм силната и се боря.
Исках (дълго време) някой да дойде и да ме спаси, както често става, не само по филмите, и в живота съм го срещала. Да се погрижи за мен, да ме пита как съм, да ме хване и да ме вдигне от земята. Явно нямам тази привилегия, може би е характерно за силните. Мислех си често, че не ми се пътува, щом не е с тези, които искам. Не искам успехи, щом не ги споделям с любими хора , и не искам аз да се боря, щом заслужавам (според хората) някой да се бори за мен, поне този път. Но грешала съм и вдигнах поглед една сутрин и си казах: ''край вече, силна съм'' ... изправих се, усмихнах се и ей ме на, цяла, пълна и щастлива, но пак сама. Кой знае? И съдбата може така да ми е отредила ..
И продължавам. Знам, че много върхове покорих, но все ще са останали някакви, по-високи, по-стръмни, но може би по-заслужаващи си от предишните. И нови сърца за разбиване ще открия, за да върна себе си. Може да не е честно, но такава съм и такава си се обичам. И нови места ще намеря, че старите омръзнаха. Знаеш ме, приключенец съм. Любя се с новото. Някъде там из непознатото ще се срещнем. А пък мисля си, че и цел открих си нова, че жадувам за онези силните. Да ги срещна някога, някъде .. да ги зърна поне, да знам, че ги има, че не съм сама ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар