- Меланхолия.
- Защо никога не използвате истинското си име.
- Защото съм меланхолия. Цялата.
- А как се чувствате днес?
- Вече ви отговорих.
- А защо не опитате някога истинското си име?
- Защото то не показва чувства.
- А защо продължавате да идвате при мен?
- Защото ми се мълчи.
- Можете да мълчите и у вас ...
- Не. Не е същото.
- Кое е различно?
- Вие.
- Аз?
- Да, Вие. Карате ме да говоря.
- Но на вас ви се мълчи?
- Точно така.
- Кое точно ви заинтригува от сеансите?
- Нюанса на дивана.
- Говорите несвързано?
- Имам несвързани мисли.
- А защо не се опитате да ги свържите?
- Защото няма смисъл.
- Сигурна ли сте? Опитайте. Кажете ми кой е любимия ви цвят?
- Меланхоличния.
- Меланхолията няма цвят.
- Не, но се характеризира с разбито сърце.
- Да, но това не е цвят.
- Права сте.
- Добре, а защо разбито сърце? Вашето разбито ли е?
- Не. Няма го.
- Къде е?
- Вкъщи.
- Защо е там?
- Аз го оставих.
- Защо?
- Защото е непотребно.
- Още ли ви се мълчи?
- Абсолютно.
- Защо не се опитате да поправите сърцето си?
- Защото не е в мен.
- А защо не го вземете?
- Защото няма смисъл.
- А осъзнавате ли, че още имате хаотични мисли?
- Абсолютно.
- Кой разби сърцето ви?
- Няма да отговоря на този въпрос.
- Защо?
- Защото няма нужда.
- Но аз ви питам, значи има.
- Аз.
- Повторете, моля.
- Аз разбих сърцето си.
- Как така?
- Разбих го. Тръгнах си.
- От кого си тръгнахте?
- От тях.
- От кого?
- От всички тях. От онзи живот.
- Защо си тръгнахте?
- За да разбия сърцето си.
- Значи сте знаели, че ще се стигне до това и все пак сте го направили.
- Да.
- Опишете ми ‘тях’.
- Те нямат лица.
- А някаква характерна черта.
- Не, те са различни.
- Кои са те, г-це? Наранили ли са ви?
- Нараняват всекиго.
- Назовете ги с имена.
- Страхове.
- Това ли е?
- Да.
- А вас как ви нараниха?
- Убиха ме.
- Вас?
- Надеждата.
- И това ви накара да разбиете сърцето си?
- Не.
- Кое тогава?
- Той.
- Каква е връзката?
- Надеждата ми беше Той.
- Каква беше надеждата ви, г-це?
- Наричайте ме Маланхолия.
- Каква беше надеждата ви, г-це Меланхолия.
- Че той не ме обича.
- Значи той не ви обичаше?
- Обичаше ме.
- Тогава какъв е бил проблема?
- Той го разбра.
- Как така той го разбра?
- Помолих го да дойде, а той не го направи.
- Къде го помолихте да дойде?
- Вкъщи. Бях болна.
- А той защо не дойде?
- Защото имаше среща.
- С кого?
- С момиче.
- И вие знаехте?
- Да.
- И имахте нещо против?
- Не. Нямах.
- Но сте ядосани, че той не дойде?
- Не съм. Меланхолична съм. Винаги идваше, когато имах нужда.
- Но този път не дойде?
- Да. Разбрах, че има проблем.
- Какъв проблем?
- Че ме обича.
- Не смятам това за проблем.
- Но за мен е.
- Защо?
- Защото веднъж след като той разбра, че ме обича, той започна да ме избягва.
- А защо просто не поговорите.
- Не можем. За това си тръгнах.
- Искате да ми кажете, че за това сте си разбили сърцето?
- Да.
- Защото той ви е избягвал?
- Не. Защото си тръгнах.
- А той нарани ли ви?
- Да. Започна да ме обича. Осъзнато.
- Но това е нещо хубаво.
- За мен не е. Означава, че е време да си тръгна.
- А защо не останете и не се обичате.
- Защото не мога. Меланхолия съм.
- Спрете да го повтаряте. Помислете какво изпускате. Защо не му кажете, че го обичате?
- Той знае.
- А защо тогава не сте с него?
- Защото се страхувам.
- Защо не преборите страха си?
- Спрете да задавате въпроси.
- Още ли ви се мълчи?
- Абсолютно.
- А какво ще стане с вас?
- Няма нас.
- А ще дойдете ли пак? Часът е почти приключил.
- Абсолютно.
- Пак ли ще се представите със същото име?
- Не.
- Как тогава?
- Ще разберете следващия път.
Страхотно е! Пропито с чувства и описва по един объркан начин и най - обърканите чувства! Ти ли си го писала?
ОтговорИзтриванеДа. Блога е лично мой и всичко е лично творчество. Радвам се, че ви харесва. :) Отразява до някъде моите чувства, объркани и хаотични, истинско предизвикателство, докато ги разбереш :D
ОтговорИзтриване