Сънища

Какво сънуваме?
Вътрешни терзания и страхове? Желание?
Защо сънуваме?
За да боли, да осъзнаем, преди да е късно?
Преди да нараним?
Или пък, за да научим какво е онова,
що тайно искаме.

Къде сънуваме?
Под завивките у нас?
Или пък в ръцете на любимия?
Нима сме защитени от нараняване,
там в приказния свят.
И сме само цветя и пеперуди,
няма студ, ни мраз, ни глад.
Нима ще можем да не видим,
туй що най-много ни боли
и причината, и другата,
за която роним, не една сълза,
не две, не три.

Нима в съня си ний не ходим винаги
при най-любимите?
Нима това не е подарък,
нима не е и ад?
За отговорите аз нехая,
не искам и да знам!
Боли ме от снощи, зная,
онова нещо вътре в мен,
че с теб прекарах само
в сънищата си нощта.

Боли ме за това,
че ти до мен не беше да се сгуша,
да ти излея моята душа.
Боли ме за това,
че те обичам толкоз много,
а ти не нехаеш ..
Боли ме, че влюбя ли се,
ще те обичам до вечността.

Lost

'Lost' като сериала, само че не толкова като на филм.
Мисля си, че промяната настъпва не с времето, а с осъзнаването. Годините нямат значение, опита има. Желанието също. Той има значение.
Изгубена съм в мислите си по него. В желанието си да гледам денонощно очите му.
Навярно той ще прочете. Надявам се.
Искам да знае, че го обичам.
Тази вечер не му го казах, но пък го прошепнах по въздуха.
Звездите ме чуха. Небето заплака от щастие. Луната се сгуши в облаците.
Всичко притихна. Улиците заглъхнаха. Мълчат.
Наслаждават се. Тази зима е любовна.

Захаросано ми е. Боли ме корема от шоколад.
В главата ми се вихри захарен памук.
Пеперуди плуват из цялото ми тяло.
Най-голямото ми съжаление, че бях спряла да пиша,
заради онези другите.
Изкуствените и пластмасови.
Без сърца.
Той пък е истински и ме вдъхновява.
Не само за писане, а и за живот.
Топя се в прегръдките му.
И ледът във мене също.

И все още се надявам да чете ..
иска ми се да знае, да е сигурен ..
да не се съмнява.

Спасение

Намери нещо, което обичаш, и му се отдай до край! 

Аз вече си намерих.
Сякаш, когато съм в залата забравям света около себе си. Себе си забравям.
Има значение само сега, само усилието,
само всеки мускул от тялото ми.
Само успехът.

Няма значение това, че си далеч.
Няма значение това, че изобщо съществуваш.
Забравям те. Изтривам те.

Няма значение провалът. Знам, че мога.
Нямат значение проблемите, вече мога да ги реша. Сякаш решението идва по-лесно.

Трудно бихте ме разбрали. Но аз вече се разбирам. И като че ли се обичам малко повече от
преди. Така е по-хубаво, по-горда съм, по-добра, по-красива.

Намери и ти нещо, което обичаш, и му се отдай. Няма да съжаляваш.
Няма и да ти навлече проблеми като един мъж...

The neverending story

Не е защото, той е далеч, не е защото имаме минало. Просто е така, без защото.
Свикнах да се навъртам около него, да го чувам, да го гледам. Свикнах да го докосвам, без милувки, да го прегръщам, без целувки ..
Свикнах, като че ли ...

Не е защото преди години ми разби сърцето, а защото ми остана приятел.
Не е защото се занимаваше с много момичета, а защото се промени и остави мен единствена в живота си.  Не е защото преди не беше добро момче, а защото сега е силен и се бори с живота.
За това е.

И защото, въпреки че се караме, винаги се връщаме един към друг.
И защото, въпреки че ни дели разстоянието, мислим и се търсим взаимно.
И защото, въпреки че сега не можем да се докоснем, усещам подкрепата му.
И защото, въпреки че имаме минало, градим сега своето бъдеще.
Ето защо винаги имам път назад,
една открехната врата...
за него. За всеки случай,
ако иска да влезе.

извинение

Съжалявам, че не съм момиче, което може да си стои вечер у дома.

Съжалявам, че не мога да спра да излизам с приятели.

Съжалявам, че не мога да спра да прекарвам часове наред с книги и филми у дома.

Съжалявам, че не мога да тренирам всеки ден от седмицата.

Съжалявам, че не мога да прекарвам всяка минута в размисли за теб.

Съжалявам, че не успявам да съм зависима от някого.

Съжалявам, че не съм момичето, което искаш да бъда.

Съжалявам, че съм себе си 24 часа, 7 дни в седмицата.

Съжалявам, че не те обичам.

Съжалявам, че изобщо не съжалявам за това.

Tonight

Тази вечер ще гледам луната. Защото знам, че при теб е същата. 

Предполагам тя ще ни свързва в нощта, въпреки че разстоянието 

 ще ни дели ... 

Пожелай си нещо ..

Това е най-старата история на света.
Един ден си на 17 и правиш планове за утре и след това, без да осъзнаваш, този ден е днес, а след това този ден е вече вчера. И това е животът ти.
Прекарваме толкова много време искайки, преследвайки, желаейки ... но амбицията е хубава. Да преследваме целите си с достойнство е хубаво. Да мечтаем.
Ако имаш приятел, който никога повече няма да видиш, какво ще му кажеш? Ако можеш да направиш едно последно нещо за някого, когото обичаш, какво ще бъде то? Кажи го! Направи го. Не чакай. Нищо не е вечно.
Пожелай си нещо вътре в сърцето си, нещо, което искаш. Каквото решиш.
Измисли ли го? Добре. Сега повярвай, че може да се сбъдне.
Никога не знаеш от къде ще се появи следващото чудо.
Следващият спомен. Следващата усмивка.
Следващото сбъднато желание.
Ако повярваш, че те чака зад ъгъла и отвориш ума и сърцето си за възможността, ако бъдеш сигурен в него ... може и да получиш това, за което мечтаеш.
Светът е пълен с магия. Просто трябва да повярваш в нея.
Така че пожелай си нещо. Намисли ли си? Добре.
Сега повярвай в него. С цялото си сърце.

/One tree hill, сезон 9, епизод 13/

The bitch is back

Добавете надпис

Съдбата е кучка.
Кой не е наясно?
Мислех си, че не мога да очаквам повече изненади от нея.
Очевидно много съм грешила.
Иронична, саркастична ... (точки, точки, точки) ...

Fuck you, bitch.
Im stronger now!

Дрога

(really?!)

Пристрастена съм!
към шоколада
към снимките
към бонбоните
към прасковите
към цигарите
към ледчетата
към розите
към магнитчетата
към приятелите си
към филмите
към кучето си
към телефона си
към него.

време е
да съм
пристрастена
към друго:

спорта
книгите
училище
здравословното хранене
нещо полезно
и друго

обаче
не е толкова лесно.
животът е създаден,
за да се тровим.

Как се описва 'любов'

Описаха ми любовта по няколко начина.
Със сутрините, когато се гушкате и заедно пиете кафето си.
И вечерите, когато се посрещате с целувка.
С чувството на отмора, когато видите очите на любимия,
и слънцето, което изгрява в душите ви.
Питам се: нима любовта не е дрога?
Мисля, че е даже най-голямата ..

(пристрастена съм,
не към него,
а към чувството)

Така де ..

Същото!

И аз това казвам. Понякога забравяме. Хората. Ситуациите. Себе си. (мъничко и аз така)

Обичам любовните песни. Само дето никога с никой не ги свързвам.

Казвала ли съм ви, че не мога да обичам? Май не съм.

Не напразно се асоциацирам с 'илюзия'.

Напразно. Вече е късно. 

Друго? 

Хм. Май е време за нещо ново. Така е. (ти мислиш ли така?)

Интересно е, че напоследък все към стари неща се завръщам. И към него също.

Лошо. Лошо. Лошо. Много лошо. Казаха ми да спра.

Как се спира наркотик?! Ако някога пред вас се очертаят такива отношения,

едно ще ви посъветвам: Бягайте! И не се обръщайте никога.

По-лошо от това няма на къде. Няма измъкване. 

На края ли? 

Не знам дали ме боли или дали се чувствам добре.

Дори не знам дали изобщо чувствам нещо. Пак сама си го позволих.

Да разбия нечие сърце, наред със моето. Но как се дава любов на някого, който 

знаеш, че заслужава много, много, много, много повече от теб?

И аз не знам. Нали за това ви питам.

Хех. Всеки се нуждае от 

мъничко

магия

..

Винаги съм искала да променя стила си.

Колко несвързано. 

Май е време!

Да го забравя.

Да се забравя.

И да стана 

нова

нова

нова

..

на думи било лесно (така казват)

нека да видим какво ще е

иначе.

Get out!

Като че ли съм се закотвила, за да не мога да избягам.
Трудно е да се влюбиш. Още по-трудно е, обаче, да останеш влюбен.
Второто е по-страшно, а?!
Той отново беше прав.
Аз не ставам за обичане ..

тъжно ли е?

от много време не съм писала. причина като че ли няма.
и за това се чудя. какво ми става напоследък?
отговор? някой случайно да има отговор?
едва ли ..
тъжно ми се струва. все не намирам време.
(а всъщност имам достатъчно). шш-т! тайна е.
по-скоро се крия от нещо или от някого.
живея в илюзия. пребивавам в облаците.
може би любовта е виновна, не искам да съм влюбена.
(боли ме.) и това е тайна. не ме издавайте.
той е всичко. всъщност е повече. той е Той.
с главно Т. с главното М на мъж.
всичко е. но като че ли понякога това
не е съвсем достатъчно. може би любовта
ни е по-малко от приятелството.
тъжна работа. объркана съм.
всъщност не съм. харесва ми тук.
просто ме е страх. любовта е страшна,
предполагам. но сигурно вече го знаете.
както и да е. време е да тръгвам.
не ме чакайте, не знам къде отивам ...

Минута е малко ..

В един момент откриваш онзи подходящ за теб човек, характера, които си издирвал месеци, а може би и години подред. С всички качества, подредени по твое усмотрение и с държание, за което винаги си копнял. В един момент се чувстваш все едно живееш в приказка или в някаква друга реалност, която, като че ли не се помества в твоята. Защото час или два на ден с него ти се струват по-скоро сън, от колкото действителност.
В един момент разбираш, че колкото и подходящ да ти се струва, се страхуваш да отвориш сърцето си и да му позволиш да те опознае. Независимо колко е добър, грижовен и как мило те приканва. Независимо, че цялото му същество крещи 'довери ми се' .. ти мълчиш и мислиш за онзи другият, отдавна забравеният, които стяга железните зъбци около сърцето ти. И мълчиш.
В един момент осъзнаваш, че може би си влюбена, защото казват няма перфектни хора, перфектни са тези, които обичаме .. и не знаеш какво да направиш.
В един момент осъзнаваш, че минутата е много за влюбения, но е малко да решиш дилемата.. за живота, за доверието, за старата любов. Минута е малко, за да отговориш на въпросите, които той поставя пред теб. Трябва ти повече. Защото да си влюбен е несигурност, преобръщане на света и представите. Подводни скали и камъни. Любовта е такава и определено не стига минута за нея ...

За мен

Ти не си момиче, с което можеш да загасиш пожара в себе си.
Ти си от онези момичета, на които можеш единствено да се опариш ..

Два пъти в седмицата

Намерих време. Свободно. Достатъчно.
Два пъти в седмицата.
Два пъти в седмицата, за да си пиша с него и да кроим планове за бъдещето.
Два пъти в седмицата, да си почина от работа, от училището, от хората.
Два пъти да разходя кучето колкото време си искам, без да се притеснявам,
че ще закъснея за някъде ..
Два пъти в седмицата да си правя нещо сладичко вкъщи, и най-важното да
имам време за това. И да му се насладя.
Два пъти в седмицата да поговоря с някой непознат или с някой
просто ей така. Да му разкажа историята си, сякаш от името на някой друг.
Два пъти в седмицата да се погледна отстрани.
Два пъти да пиша в блога и да споделя обърканите си мисли.
Открих време. Не напълно достатъчно, но важно и значимо.
През другото време съм заета. С работа, с училище.
И с мисли за него. Нощите също не ме търсете ..
тогава го сънувам ...

Хм..

Странности ми се случват напоследък.
Осмислям ги. Веднъж. И пак. И пак. Но не ми се получава нещо, и отговорите отново ми бягат.
Цял следобед се търкалям в леглото, а мислите не искат да изплуват от главата ми, и сякаш са ме задръстили вътрешно. Наистина така се чувствам. Буквално.
И сега летя нагоре и нагоре, а в следващия миг се сгромолясвам.
Все пак си мисля, че знам до някъде каква е причината.
Просто не искам да я кажа, защото тогава ще ми се
наложи да осъзная, че е истина ..
(мисля си, че съм влюбена)

По детски

(пролетно)

Казвали са ми, че малките

неща осмислят живота.

Казвали са ми, че правят

хората щастливи. Че

малките неща често ги забравяме,

а не трябва, защото са важни.

Карат ни да се усмихваме,

да трептим вътрешно,

да живеем. Това, 

което искам да ти кажа е,

че аз съм мъничка 

точно като дете, но тебе

обичам с ялото си мъничко

детско сърце...

По случай 'Мис и мистър пролет' 2012г. 

Научих

Научих как се пише 'любов'.
И как се произнася също:
л-ю-б-о-в.
Научих я как се описва
и къде се намира.
Научих се да я взимам,
и 'моя' да я наричам.
Научих я как се отглежда
и как се прибира,
грижливо, уютно,
у дома, на дивана.
Научих се как да я гоня,
и пак да я връщам, отново.
Научих се и без нея как може
или пък не може.
Научих се на всичко, без едно,
да я разпознавам от далече,
че това с теб любов не е било,
а нещо друго ..

Тя

Тя е красива,
а все с идиоти се занимава.
И умна е,
а все на тъпаци попада.
И щастлива е,
но май сама се заблуждава.
Знае за всеки,
но за себе си не,
че може би
нещо повече заслужава.

***

Недооценена явно била е,
или пък самотна,
може и смелост
да не и достига,
а може би друго.
Тя мисли си,
че празна е вътре,
но изгаря.
Не, не друго,
а сърцето й,
що в ада
самичка
изпраща
...