четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Lost

'Lost' като сериала, само че не толкова като на филм.
Мисля си, че промяната настъпва не с времето, а с осъзнаването. Годините нямат значение, опита има. Желанието също. Той има значение.
Изгубена съм в мислите си по него. В желанието си да гледам денонощно очите му.
Навярно той ще прочете. Надявам се.
Искам да знае, че го обичам.
Тази вечер не му го казах, но пък го прошепнах по въздуха.
Звездите ме чуха. Небето заплака от щастие. Луната се сгуши в облаците.
Всичко притихна. Улиците заглъхнаха. Мълчат.
Наслаждават се. Тази зима е любовна.















Захаросано ми е. Боли ме корема от шоколад.
В главата ми се вихри захарен памук.
Пеперуди плуват из цялото ми тяло.
Най-голямото ми съжаление, че бях спряла да пиша,
заради онези другите.
Изкуствените и пластмасови.
Без сърца.
Той пък е истински и ме вдъхновява.
Не само за писане, а и за живот.
Топя се в прегръдките му.
И ледът във мене също.

И все още се надявам да чете ..
иска ми се да знае, да е сигурен ..
да не се съмнява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...