четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Сънища















Какво сънуваме?
Вътрешни терзания и страхове? Желание?
Защо сънуваме?
За да боли, да осъзнаем, преди да е късно?
Преди да нараним?
Или пък, за да научим какво е онова,
що тайно искаме.

Къде сънуваме?
Под завивките у нас?
Или пък в ръцете на любимия?
Нима сме защитени от нараняване,
там в приказния свят.
И сме само цветя и пеперуди,
няма студ, ни мраз, ни глад.
Нима ще можем да не видим,
туй що най-много ни боли
и причината, и другата,
за която роним, не една сълза,
не две, не три.

Нима в съня си ний не ходим винаги
при най-любимите?
Нима това не е подарък,
нима не е и ад?
За отговорите аз нехая,
не искам и да знам!
Боли ме от снощи, зная,
онова нещо вътре в мен,
че с теб прекарах само
в сънищата си нощта.

Боли ме за това,
че ти до мен не беше да се сгуша,
да ти излея моята душа.
Боли ме за това,
че те обичам толкоз много,
а ти не нехаеш ..
Боли ме, че влюбя ли се,
ще те обичам до вечността.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...