неделя, 9 септември 2012 г.

The neverending story

Не е защото, той е далеч, не е защото имаме минало. Просто е така, без защото.
Свикнах да се навъртам около него, да го чувам, да го гледам. Свикнах да го докосвам, без милувки, да го прегръщам, без целувки ..
Свикнах, като че ли ...

Не е защото преди години ми разби сърцето, а защото ми остана приятел.
Не е защото се занимаваше с много момичета, а защото се промени и остави мен единствена в живота си.  Не е защото преди не беше добро момче, а защото сега е силен и се бори с живота.
За това е.

И защото, въпреки че се караме, винаги се връщаме един към друг.
И защото, въпреки че ни дели разстоянието, мислим и се търсим взаимно.
И защото, въпреки че сега не можем да се докоснем, усещам подкрепата му.
И защото, въпреки че имаме минало, градим сега своето бъдеще.
Ето защо винаги имам път назад,
една открехната врата...
за него. За всеки случай,
ако иска да влезе.



2 коментара:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...