Така де ..

Същото!

И аз това казвам. Понякога забравяме. Хората. Ситуациите. Себе си. (мъничко и аз така)

Обичам любовните песни. Само дето никога с никой не ги свързвам.

Казвала ли съм ви, че не мога да обичам? Май не съм.

Не напразно се асоциацирам с 'илюзия'.

Напразно. Вече е късно. 

Друго? 

Хм. Май е време за нещо ново. Така е. (ти мислиш ли така?)

Интересно е, че напоследък все към стари неща се завръщам. И към него също.

Лошо. Лошо. Лошо. Много лошо. Казаха ми да спра.

Как се спира наркотик?! Ако някога пред вас се очертаят такива отношения,

едно ще ви посъветвам: Бягайте! И не се обръщайте никога.

По-лошо от това няма на къде. Няма измъкване. 

На края ли? 

Не знам дали ме боли или дали се чувствам добре.

Дори не знам дали изобщо чувствам нещо. Пак сама си го позволих.

Да разбия нечие сърце, наред със моето. Но как се дава любов на някого, който 

знаеш, че заслужава много, много, много, много повече от теб?

И аз не знам. Нали за това ви питам.

Хех. Всеки се нуждае от 

мъничко

магия

..

Винаги съм искала да променя стила си.

Колко несвързано. 

Май е време!

Да го забравя.

Да се забравя.

И да стана 

нова

нова

нова

..

на думи било лесно (така казват)

нека да видим какво ще е

иначе.