Болест

Когато съм сама имам сила да преследвам мечтите си, да се опълча на възможностите си, да постигна най-доброто. Да съм с теб означава слабост. Слабост в решенията, психиката, в желанията. Да се примирявам с по-малкото, по-незадоволителното, недостатъчното. И знаеш ли защо?! Защото любовта е болест.

Знам, че понякога не съм си самодостатъчна. Кой не иска топла прегръдка или целувка от любов. Но. Любовта е дрога. И кисело зеле. И шоколад. Любовта са имена, много имена, но тя е без лице. Не можеш да я видиш, а само да я разпознаеш. Не можеш да я чуеш, а само да я усетиш. Трудно се хваща, но веднъж заразиш ли се, трудно ще се излекуваш. Получава се наводняване на очните орбити, задушаване в областа на гърдите, буря в цялото тяло. В крайна сметка отшумява с повторно заразяване или с нова рецепта за по-силни успокоителни.

Аз често се влюбвам, това е лесно. Тя също, но и често остава влюбена и болна за дълго време. А на мен бързо ми минава, лесно отшумява. Това е по-страшно, така са ми казвали. Да не можеш да останеш влюбен. И започваш да си мислиш, че щом любовта е болест и покосява всички, то нещо с теб не е наред, щом теб не те прихваща. Не е вярно, просто си различен.

И друго са ми казвали, че чара ми не е в добрината. Че да съм лоша и непокорна по ми отива. Да съм бурна, неовладяна, непримирима. Чара ми бил в красотата, ангелското лице, и дяволското ми сърце. Отивало ми да си тръгвам, да се връщам, да играя. Отивали ми черните дрехи и късите коси. Казват, че така трябвало да бъде. За това съм им била интересна, предизвикателство съм им. И още, нищо, че понякога съм луда, все съм щяла да открия онзи, който да не иска да ме промени. Да ме приеме, незавършена, непоколебима.

Аз тогава пък щяла съм да се променя ..
Да се заразя.