- Прекалено много се впрягаш!
- Прекалено много не ти пука! – върна му тя в отговор.
- Не се прави, че нищо ти няма. И двамата знаем колко си наранена.
- Не можеш да знаеш какво чувствам. Ти си този с проблема тук!
- Така ли? Защото ти си тази, която беснее и упорства.
- Защо се правиш, че има значение за теб, след като няма?
- Защото те обичам!
- Едва ли! Просто поредната, си казваш на ум в момента.
- Не можеш да знаеш какво си мисля. – отвърна й той с многозначителен поглед.
- Може би, но зная, че имаш дупка в сърцето си, бездна, която те поглъща всеки ден, малко по-малко, и колкото и да се опитваш не можеш да я запълниш. Но коя ли от леките ти жени и чашите с алкохол би успяла?
- Моят живот не е твоя работа! – ядно подметна той.
- Не ме прекъсвай! Естествено, че е. Но не би разбрал колко обич тая в себе си. Нито пък, че си приличаме повече, от колкото осъзнаваш. И двамата имаме една и съща дупка в сърцата си, която никой друг не би могъл да запълни. Жалко, че не си го признаваш, можехме да постигнем чудеса.
- Още не е късно. – сякаш се молеше той, а тона му стана по-мек. Хвана я нежно за раменете и я погледна в очите. – Нека да започнем отначало.
Тя не помръдна.
- Напротив. Знаеш, ти искаше да съм такава. Твърда, силна. Бях твоето момиче. Вече друга наричаш така. Мислиш ли, че ще го приема. Силните не делят. Нищо! Вярно, по-чувствителна станах, но и по-чувствена, по-слаба на думи, но по-силна на действия, и макар да не знам какво следва, знам едно, вече не искам да си част от моя живот.
- Така е. Промени се. Но винаги има път назад.
- Ти ме промени, но когато дойде време за крайният резултат, даже не реши да останеш за представянето му. Тръгна си, отиде при твоите евтини жени..
- Не е вярно, просто имах нужда да реша какво искам... – подхвана той, когато осъзна колко силно и неистово вече я губеше.
- Недей, спести си го. Достатъчно сълзи пролях ..
- Но ти никога не ..
- Шш! Тихо. – тя се доближи до него и го прегърна. – Сбогом, мили мой! Винаги ще бъдеш част от мен .. просто не и от живота ми.
- Прекалено много не ти пука! – върна му тя в отговор.
- Не се прави, че нищо ти няма. И двамата знаем колко си наранена.
- Не можеш да знаеш какво чувствам. Ти си този с проблема тук!
- Така ли? Защото ти си тази, която беснее и упорства.
- Защо се правиш, че има значение за теб, след като няма?
- Защото те обичам!
- Едва ли! Просто поредната, си казваш на ум в момента.
- Не можеш да знаеш какво си мисля. – отвърна й той с многозначителен поглед.
- Може би, но зная, че имаш дупка в сърцето си, бездна, която те поглъща всеки ден, малко по-малко, и колкото и да се опитваш не можеш да я запълниш. Но коя ли от леките ти жени и чашите с алкохол би успяла?
- Моят живот не е твоя работа! – ядно подметна той.
- Не ме прекъсвай! Естествено, че е. Но не би разбрал колко обич тая в себе си. Нито пък, че си приличаме повече, от колкото осъзнаваш. И двамата имаме една и съща дупка в сърцата си, която никой друг не би могъл да запълни. Жалко, че не си го признаваш, можехме да постигнем чудеса.
- Още не е късно. – сякаш се молеше той, а тона му стана по-мек. Хвана я нежно за раменете и я погледна в очите. – Нека да започнем отначало.
Тя не помръдна.
- Напротив. Знаеш, ти искаше да съм такава. Твърда, силна. Бях твоето момиче. Вече друга наричаш така. Мислиш ли, че ще го приема. Силните не делят. Нищо! Вярно, по-чувствителна станах, но и по-чувствена, по-слаба на думи, но по-силна на действия, и макар да не знам какво следва, знам едно, вече не искам да си част от моя живот.
- Така е. Промени се. Но винаги има път назад.
- Ти ме промени, но когато дойде време за крайният резултат, даже не реши да останеш за представянето му. Тръгна си, отиде при твоите евтини жени..
- Не е вярно, просто имах нужда да реша какво искам... – подхвана той, когато осъзна колко силно и неистово вече я губеше.
- Недей, спести си го. Достатъчно сълзи пролях ..
- Но ти никога не ..
- Шш! Тихо. – тя се доближи до него и го прегърна. – Сбогом, мили мой! Винаги ще бъдеш част от мен .. просто не и от живота ми.
Винаги така става - идват, променят ни, но не са за нас, не са за живота ни. И после продължаваме напред... по пътя.
ОтговорИзтриванеТака е било писано :) така ме е научил живота, така го споделям. Всичко се е случило с дадена цел.
Изтриване