Днес празнувам годишнина

Днес празнувам годишнина. 

Моята .. твоята? Има ли значение, теб те няма.

Няма 'ние' .. нито пък 'нас' ..

Тук съм само аз с проклетата си годишнина.

И на пук я празнувам.

Облякох най-новата си рокля, поръчах си кола. Седнах на Вип сепарето в най-скъпия ресторант в града и си поръчах чаша уиски и най-екзотичните ордьоври ..

Не че имам толкова пари за пръскане, но нали празнувам?

Годишнина! 

Хората ме гледаха. Бях сама. 

Странно ли изглеждах!? Еми, да! Тебе те няма. Сега празнуваш с нея.

Дадох картата си за сметката. Нека си вземат, колкото е нужно.
Вдигнах глава и си тръгнах. Все едно не бях сама.

Сметката изяде заплата ми, пак ще ми се наложи да работя на две места.

Но казвам си нищо, нали празнувам годишнина.

Сама. Нищо, че съм без тебе ..

Нищо, че дори вече не си говорим.

Аз си празнувам, ей така.

На инат. 

Със смесени чувства:
посветено на 2-ри август 2011г.