Как се описва 'любов'

Описаха ми любовта по няколко начина.
Със сутрините, когато се гушкате и заедно пиете кафето си.
И вечерите, когато се посрещате с целувка.
С чувството на отмора, когато видите очите на любимия,
и слънцето, което изгрява в душите ви.
Питам се: нима любовта не е дрога?
Мисля, че е даже най-голямата ..

(пристрастена съм,
не към него,
а към чувството)

Така де ..

Същото!

И аз това казвам. Понякога забравяме. Хората. Ситуациите. Себе си. (мъничко и аз така)

Обичам любовните песни. Само дето никога с никой не ги свързвам.

Казвала ли съм ви, че не мога да обичам? Май не съм.

Не напразно се асоциацирам с 'илюзия'.

Напразно. Вече е късно. 

Друго? 

Хм. Май е време за нещо ново. Така е. (ти мислиш ли така?)

Интересно е, че напоследък все към стари неща се завръщам. И към него също.

Лошо. Лошо. Лошо. Много лошо. Казаха ми да спра.

Как се спира наркотик?! Ако някога пред вас се очертаят такива отношения,

едно ще ви посъветвам: Бягайте! И не се обръщайте никога.

По-лошо от това няма на къде. Няма измъкване. 

На края ли? 

Не знам дали ме боли или дали се чувствам добре.

Дори не знам дали изобщо чувствам нещо. Пак сама си го позволих.

Да разбия нечие сърце, наред със моето. Но как се дава любов на някого, който 

знаеш, че заслужава много, много, много, много повече от теб?

И аз не знам. Нали за това ви питам.

Хех. Всеки се нуждае от 

мъничко

магия

..

Винаги съм искала да променя стила си.

Колко несвързано. 

Май е време!

Да го забравя.

Да се забравя.

И да стана 

нова

нова

нова

..

на думи било лесно (така казват)

нека да видим какво ще е

иначе.

Get out!

Като че ли съм се закотвила, за да не мога да избягам.
Трудно е да се влюбиш. Още по-трудно е, обаче, да останеш влюбен.
Второто е по-страшно, а?!
Той отново беше прав.
Аз не ставам за обичане ..

тъжно ли е?

от много време не съм писала. причина като че ли няма.
и за това се чудя. какво ми става напоследък?
отговор? някой случайно да има отговор?
едва ли ..
тъжно ми се струва. все не намирам време.
(а всъщност имам достатъчно). шш-т! тайна е.
по-скоро се крия от нещо или от някого.
живея в илюзия. пребивавам в облаците.
може би любовта е виновна, не искам да съм влюбена.
(боли ме.) и това е тайна. не ме издавайте.
той е всичко. всъщност е повече. той е Той.
с главно Т. с главното М на мъж.
всичко е. но като че ли понякога това
не е съвсем достатъчно. може би любовта
ни е по-малко от приятелството.
тъжна работа. объркана съм.
всъщност не съм. харесва ми тук.
просто ме е страх. любовта е страшна,
предполагам. но сигурно вече го знаете.
както и да е. време е да тръгвам.
не ме чакайте, не знам къде отивам ...

Минута е малко ..

В един момент откриваш онзи подходящ за теб човек, характера, които си издирвал месеци, а може би и години подред. С всички качества, подредени по твое усмотрение и с държание, за което винаги си копнял. В един момент се чувстваш все едно живееш в приказка или в някаква друга реалност, която, като че ли не се помества в твоята. Защото час или два на ден с него ти се струват по-скоро сън, от колкото действителност.
В един момент разбираш, че колкото и подходящ да ти се струва, се страхуваш да отвориш сърцето си и да му позволиш да те опознае. Независимо колко е добър, грижовен и как мило те приканва. Независимо, че цялото му същество крещи 'довери ми се' .. ти мълчиш и мислиш за онзи другият, отдавна забравеният, които стяга железните зъбци около сърцето ти. И мълчиш.
В един момент осъзнаваш, че може би си влюбена, защото казват няма перфектни хора, перфектни са тези, които обичаме .. и не знаеш какво да направиш.
В един момент осъзнаваш, че минутата е много за влюбения, но е малко да решиш дилемата.. за живота, за доверието, за старата любов. Минута е малко, за да отговориш на въпросите, които той поставя пред теб. Трябва ти повече. Защото да си влюбен е несигурност, преобръщане на света и представите. Подводни скали и камъни. Любовта е такава и определено не стига минута за нея ...

За мен

Ти не си момиче, с което можеш да загасиш пожара в себе си.
Ти си от онези момичета, на които можеш единствено да се опариш ..

Два пъти в седмицата

Намерих време. Свободно. Достатъчно.
Два пъти в седмицата.
Два пъти в седмицата, за да си пиша с него и да кроим планове за бъдещето.
Два пъти в седмицата, да си почина от работа, от училището, от хората.
Два пъти да разходя кучето колкото време си искам, без да се притеснявам,
че ще закъснея за някъде ..
Два пъти в седмицата да си правя нещо сладичко вкъщи, и най-важното да
имам време за това. И да му се насладя.
Два пъти в седмицата да поговоря с някой непознат или с някой
просто ей така. Да му разкажа историята си, сякаш от името на някой друг.
Два пъти в седмицата да се погледна отстрани.
Два пъти да пиша в блога и да споделя обърканите си мисли.
Открих време. Не напълно достатъчно, но важно и значимо.
През другото време съм заета. С работа, с училище.
И с мисли за него. Нощите също не ме търсете ..
тогава го сънувам ...

Хм..

Странности ми се случват напоследък.
Осмислям ги. Веднъж. И пак. И пак. Но не ми се получава нещо, и отговорите отново ми бягат.
Цял следобед се търкалям в леглото, а мислите не искат да изплуват от главата ми, и сякаш са ме задръстили вътрешно. Наистина така се чувствам. Буквално.
И сега летя нагоре и нагоре, а в следващия миг се сгромолясвам.
Все пак си мисля, че знам до някъде каква е причината.
Просто не искам да я кажа, защото тогава ще ми се
наложи да осъзная, че е истина ..
(мисля си, че съм влюбена)

По детски

(пролетно)

Казвали са ми, че малките

неща осмислят живота.

Казвали са ми, че правят

хората щастливи. Че

малките неща често ги забравяме,

а не трябва, защото са важни.

Карат ни да се усмихваме,

да трептим вътрешно,

да живеем. Това, 

което искам да ти кажа е,

че аз съм мъничка 

точно като дете, но тебе

обичам с ялото си мъничко

детско сърце...

По случай 'Мис и мистър пролет' 2012г. 

Научих

Научих как се пише 'любов'.
И как се произнася също:
л-ю-б-о-в.
Научих я как се описва
и къде се намира.
Научих се да я взимам,
и 'моя' да я наричам.
Научих я как се отглежда
и как се прибира,
грижливо, уютно,
у дома, на дивана.
Научих се как да я гоня,
и пак да я връщам, отново.
Научих се и без нея как може
или пък не може.
Научих се на всичко, без едно,
да я разпознавам от далече,
че това с теб любов не е било,
а нещо друго ..