сряда, 26 октомври 2011 г.

Всъщност

Всъщност днес реших да казвам истината. 
Всъщност преди никой не исках да знае, че тук пиша аз. Опитах да скрия самоличността си по всички възможни начини, не само в блога (който рядко посещавам), но и в страничката ми 'Илюзии и слънчогледи' във фейсбук. Криех се зад думите, зад истините, които изричах. Криех се зад жалките си опити да създам няколко смислени изречения .. които на яве бих искала да изкрещя (но как след като щяха да наранят толкова много хора).

Всъщност снощи открих себе си в няколко реда от един блог (преди не ми се беше случвало) и разбрах колко съм грешила.

Всъщност вече не ме е страх да показвам себе си. Нито да крия тетрадките с писания някъде зад гардеробите, само прашасват. Защо? След като мога да помогна на някого също да открие себе си. Чувството е хубаво.

Всъщност снощи разбрах, че вече в никой не съм влюбена. Как ли? Ами нямаше пеперуди в корема ми, докато си пишех с тези, които се опитвах да забравя толкова време. Сега сме приятели и ги уважавам, чуваме се често, споделяме си. Обичам ги (като приятели), нищо повече. Почувствах се добре.

Всъщност имам малко истински приятели, на които бих споделила всичко. Но си мисля, че (всъщност) имам тайни, които съм запазила само за себе си. Тях не бих им казала. Най-добрия ми приятел съм си Аз. Познати имам толкова много (цял мравуняк, ама и те като мравките понякога хапят .. и боли).


Всъщност единствения, който беше там през цялото време бях Аз и Бог (до някъде). Станах по-силна, по-самоуверена, по-жизнена (като цяло) и се промених за добро. Музиката също ме подкрепяше по пътя, но не винаги ми казваше това, което исках да чуя. (Всъщност почти никога не го правеше). Загърбих старите си навици, отворих място на по-добри. Оставих Надеждата да си почине за малко (без да пробвам всяко едно ново нещо, очаквайки добри резултати), вместо това започнах да работя малко по-малко със Сърцето и да му намирам работа (че скучае напоследък). Карам го да се опита да не завижда на хората, да бъде малко по-състрадателно и да се опита поне чат-пат да му пука (не че нещо, беше настинало и сега трябва да влезне във форма). Помагам на който мога, с каквото ми е под ръка. Един ден се надявам пак да почувства, не да е само мускул в гръдния ми кош. 

Всъщност съм много по-слаба и уязвима, от колкото показвам (тук вече става дума за блога, в който снощи се открих). Но силните нямат това право. Те трябва да са силни! Нали разбирате, като задължение е. Щом си тръгнал веднъж по този път, няма връщане, силен си не само за себе си, но и за останалите. Те се подпират на теб (паднеш ли ти, падат и те с теб). Отговорност. Но нали знаете, че винаги има едни такива хора, които ще подкрепят и вас (наричат се Ангели - най-добрите ни приятели). 

Всъщност винаги съм твърдяла, че обичам да съм сама вкъщи .. и това се оказа, че не е така. Мами (обичам да и викам така, нищо че съм вече голяма, винаги ще си остана нейното момиченце) е у дома от няколко дена и вече съм пристрастена от начина, по който дърпа щорите и слънцето мило ме събужда, от начина, по който ухае кафето, което ми е приготвила и закуската, която нямам търпение да изям, все така вкусна всеки път. Мисля, че открих новата си страст. Не че искам да съм домакиня, но чувството, че някой се грижи за теб е велико. Ще се опитам да раздавам чувството и на други (новата страст). Всеки трябва да се почувства значим, не е нужда да е от познат (и от непознат чувството е хубаво).

Всъщност твърдях, че мразя романтиката и съм закоравяла отвсякъде (най-вече сърцето), но сънувах един сън и бях като разтопен шоколад, под лъчите на слънцето, тази сутрин. Романтична среща с подарък и един красавец, който говореше мили думи, и красиви картини. Осъзнах, че още съм си човек и функционирам правилно, щом това ми хареса и се търкалях в леглото (като котенце) половин час. Толкова ме мързеше да стана (и да загърбя опитите си да заспа отново, за да го сънувам), но се наложи като ми звъннаха, предупреждавайки ме за задачите ми за деня .. пък и кафето на мами вече ухаеше от другата стая.

П.П. Всъщност имам и едни неща под възглавницата (обещах обаче, че няма да кажа на никой какви са). Но реших, че това е друга истина, която искам да споделя. Казаха ми, че имам проблеми и те ще ми помогнат (не съм вуду вещица, спокойно). И стоят си там .. не съм ги пипала, не знам дали помагат. Доста време мина.


Всъщност света се обърна на 180 градуса тази седмица, но знаете ли? Харесва ми.
Всъщност така нещата са много по-добре.
Слънцето си е слънце. Любовта си е любов. И аз чувствам всичко около мен ..
с всяко едно сетиво. Опитайте. Чувството е хубаво.
Истината (тази, която признаваш пред теб) е още по-велика!

С много пожелания за много обич,
слънчеви усмивки и прекрасни дни,
вашата Ваня :))

2 коментара:

  1. Мога да кажа само едно голямо БРАВО!
    Макар според мен можеше да продължиш да си пишеш в анонимност, все пак това винаги ще е свят, в който да можеш да избягаш, когато имаш нужда... всеки има нужда понякога :)

    ОтговорИзтриване
  2. За тази цел си имам дневник ;д. А пък всеки има нужда от ободряване понякога, да се усмихне, да намери смисъл. Винаги съм харесвала такива блогове, които ми помагат в трудни моменти, мечта е и моя да стане такъв. :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...