Всеки ще попита възможно ли е това? А аз ще го погледна и ще го накарам да види искрите в очите ми, ще положа дланите му върху сърцето си, за да чуе бесния му ритъм, ще му заговоря с тези думи, които душата ми пее. Тогава всеки ще разбере, че казвам истината...
Предполагам това е естественото продължение на осъзнаването, да разбереш кой и защо си всъщност. Започваш да обичаш. И тази сутрин аз се осъзнах, обичала съм, обичам и отново се влюбих .. а в колко много неща открих смисъл (не го знаех).
Открих, че съм влюбена в мириса на сутрешното кафе. Силно, чисто, без захар. Като наркотик, това е първата ми задача, щом се изправя от леглото. Разбрах, че съм още по-влюбена, когато някой друг ми го приготви, сякаш има по-специален вкус. Влюбена съм и в чашата, в която го пия. Всеки ден, от няколко години, една и съща (почти). Когато старата се счупи (добре де, аз я счупих) обикалях града цял ден, докато не открия същата. Получи се, отново съм влюбена. Ако се замислите същото е и в любовта между хората.
Влюбена съм и в историята. Влюбена съм и в датите, в събитията, в Ренесанса. Влюбена съм в онези силни личности, повели хиляди души на война, имали смелостта да се изправят пред най-големите си страхове, за да завоюват мечтите си. Кой днес има тази смелост? Влюбена съм и в пирамидите, в историите за тях, в гробниците, в чудесата (днес не се случват толкова често). Влюбена съм във всяка една част от древното строителство, особено във Виена. Влюбена съм в начина, по който художниците са изразявали себе си, в цветовете върху картините им, особено в тези от галерията в Лондон.
Влюбена съм и в пътуването. Всяка седмица. Всеки ден. За това вървя пеш, за това си ходя на село. Обичам да гледам през прозореца на колата и да знам, че отивам някъде, крайна дестинация, далеч от дома. Не за да избягам, но чувството, че си на път - влюбена съм. Искам един ден да обиколя целия свят, да познавам всяко едно кътче, да опиша уникалността му, да се влюбя още повече в заобикалящата ме природа. Искам го!
Влюбена съм и в музиката. В старата музика (също и в старата българска музика). Не в тези новите, те не са същите. Защо им е перфектно качество, щом не могат да покажат мелодия. Защо им е перфектен клип, щом текста няма смисъл и не може да хване реещата се душа. Има нещо антично в старите парчета, сякаш са хванали прах, но когато ги пуснеш ги връщаш отново към живот, защото някой, някъде си спомня за тях. Като откривател ..
Влюбена съм и в хората. В начина, по който говорят, по който се движат. Обичам да ги наблюдавам, да си говоря с тях. Обичам да се запознавам с все нови и нови. Да ги изучавам (но не като учен). Да ги опозная, както се казва. Попадала съм на лоши и на добри, на такива, които се променят и на тези, които винаги си остават същите. Разбрах, че не с всеки може да имаш добри отношения, но то тогава този човек, който е против губи и знаеш, че не си заслужава. Явно има нещо гнило в него (най-вероятно сърцето му). Влюбена съм и в двете си най-добри приятелки. Влюбена съм в усмивките им, в разговорите ни, във времето прекарано с тях. Влюбена съм и в разговорите ми с най-добрите ми приятели, в шегите, които си пускаме, в филмите и книгите, които обсъждаме (само защото е с тях). Бих направила всичко ..
Но теб не те обичам. Не съм и влюбена, знаеш ли. Ти не попадаш в нито една от тези категории. Тъжно е, знам, но трябва да си вървиш. Тръгна си няколко пъти преди това, явно пак е време. Вярно е, че беше с нея, но аз те исках за себе си. Беше по-лесно, не можех да те имам, сега пътят е отворен. Тогава беше по-лесно да пиша за теб, нищо, че все някакви меланхолични думи излизаха. Обичам да пиша (и в това съм влюбена, в рисуването също). Но едва ли има смисъл, след като не те обичам ..
А пък днес отново се влюбих, този път в шарките по стъклото ..
Няма коментари:
Публикуване на коментар