Ще бъда

Наскоро музата ми си отиде.. заедно с тъгата. Бях чела някъде из блоговете, че вървели ръка за ръка. Май наистина има логика. Щастливият човек не пише, той само се усмихва и смее, а очите му греят. Тъжният пише. Когато е сам и неразбран, когато сълзите парят на очите му и сърцето стене само. Тъжният пише, защото има прекалено много и прекалено силни емоции, които не може да овладее. Тъжният пише, защото има нужда да сподели.

А аз вече не съм тъжна. И разбрана съм си от приятелите, вече и от себе си. Знам какво искам, защо и как. Доволна съм, постигам, успявам.

Едно обаче ми тежи на сърцето, че не съм сигурна винаги в себе си и не винаги се боря за това, което искам. Все бързо се отказвам. Не съм сигурна дали смелостта не ми достига или желанието, а може би пък е шанса .. не знам, но ще разбера и ще ти кажа. Ще го променя! Защото знам, че някой ден ще бъда ..

* това, което съм
* това, което мога

* това, което искам и желая ..

А до тогава лек ден и много усмивки :)) .. аз ще бъда тук и ще се уча. Не! Не на друго, а на живот ..