неделя, 4 март 2012 г.

Понякога обичам

Понякога обичам да вървя боса. По плажа, по улицата на село. Понякога се прибирам боса лятото, когато краката ми умалеят от умопомрачителните високи токчета. Но само понякога, друг път ме е срам или съм прекалено уморена да не забелязвам хората.

Понякога го обичам. И ми става тъжно и меланхолично. Понякога страдам за него и си го смислям. Ревнувам го от другата страна на улицата и се питам какво става в живота му. Не рядко разглеждам профила му и пиша в една стара тетрадка за старите спомени. Понякога обаче не го обичам, когато виждам как не се е променил. Тогава пак искам да си тръгна и да забравя.

Понякога се губя и не знам какво да кажа. Свършват ми думите и само наминавам в блога, чета стари публикации и разкази, ровя се из непонати сайтове, търся нови книги. Понякога имам малко за казване, споделям и пак си заминавам. А понякога имам толкова много за казване, а няма кой да ме чуе.

Понякога търся любов. Жадувам я. Моля я. А тя все не идва. Търся топла прегръдка, нежна целувка. Намирам, отвръщат ми. И тогава вече знам, че искам само неговата и се отказвам. Понякога избягвам да търся любов, защото знам, че пак ще ми напомни на него и така.

Само понякога се чувствам така. Раздвоена. Несигурна.
Незнаеща. Само временно обаче. Само сега.
Утре ще съм друга. По-усмихната.

1 коментар:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...