Тя знаеше

Тя винаги получаваше нещата по лесния начин.

За това, когато станеше трудно, се отказваше. Казваха й, че се предава прекалено лесно, но тя си знаеше. Ако не го получеше веднага, то нямаше смисъл да се бори за него. Значеше, че не е предопределено да го притежава сега. И мислеше, че съдбата все пак съществува, и ако е писано то един ден ще получи желаното, ако го заслужава и е добро за нея .. или пък няма да го получи и ще разбере защо.

Така беше в живота й. И с вещите .. и с момчетата.

Те бързо й се даваха, тя ги приемаше, задържаше ги известно време в живота си и после ги отпращаше, променени. Те ставаха по-добри или по-лоши, в зависимост какъв сценарий за тях бе написала в главата си и как бе избрала да се държи в тях. Понякога хората я обвиняваха, че си играе със сърцата и съдбите на хората, но тя смяташе, че това е нейната съдба. Да минава за кратко през нечий живот, да му даде урок, да го научи на нещо и да си отиде. Беше от онези хора, за които казваха, че носят ценен житейски опит и колкото и да искаш да ги задържиш след това в живота си не можеш, просто защото не е писано.

Тя се надяваше, че един ден по случайност ще срещне някой като нея. И взаимно ще се променят. Или ще спаси човешки живот и ще остане завинаги свързана с него и душата му. Не беше сигурна и не се молеше. Само знаеше, че един ден, когато си го заслужи, той ще дойде също толкова лесно и бързо, изненадващо, без покана, без да го очаква..

Това беше целта й. Защото, когато това се случеше, щеше да знае, че не е живяла напразно ..