неделя, 30 октомври 2011 г.

Single is better


Yep, i know! Single girLs ruLz .. 

Свободен не означава самотен. Хората са го казали и аз им вярвам. Няма нещо, което да ме накара да променя мнението си. Не се е появил Специалния, така че за сега се радвам на независимия си живот.. трудно е за човек като мен да се влюби и да се прикачи към един. Да се съобразява, да изслушва, да прави планове и уговорки, да говори за бъдещето .. 
Аз съм от хората, които обичат по много, всички. Влюбена съм в четирима! Но как се побират толкова хора в една връзка? Не върви, нали ;D 

Очарованието да знаеш, че си сам в кожата си, малко хора са разбрали какво е. Не всеки може да оцени положението, в което няма кой да го излъже или да го зареже на някоя среща. А представяте ли си какво е да вървиш по улицата и да можеш да огледаш всеки, да намигнеш на някой секси пич, без да се чувстваш гузен и все едно изневеряваш в мислите си .. угх. 

Понякога са ми казвали, че парадирам със свободата си. Да, така е! Защо да го крия. Не съм мъжемразка, просто не ме влекат днешните срещи, липсва им очарованието. Как ще се получи нещо хубаво, щом не можеш да изненадаш едно момиче с нещо специално? Не се влюбвам в думите (прекалено много лъжливи приказки съм чула), влюбвам се в действията .. 

Ще ме попитате: Не ти ли се е приисквало да обичаш някого, да се грижи някой за теб?
И веднага мода да ви отговора. Винаги ми се е искало, но винаги и съм имала зад гърба си такива хора. Приятелите ми са моята опора, моят живот. Семейството ми са любовта, от която имам нужда в трудни моменти. Нали знаете, че не всеки обвързан е влюбен? Предпочитам красива приказка, от колкото нещастен край след третата среща. 

Да! Понякога се влияя от двойките, които срещам. Как се държат за ръце, как се целуват и гушкат. Понякога тайно им завиждам .. но друг път съм благодарна. Особено когато прозра фалша и преструвките, когато видя сключения договор между тях (ти ще си красива пред приятелите ми, аз ще ти купувам дрехи!). Тогава ми се плаче! Когато паднат маските и нищо не остане покрито, тогава съм истински щастлива от живота и избора си ..

Най-навярно някой ще си помисли, че просто момчетата не ми обръщат внимание и за това говоря така. Аз пък мога да кажа, че имам достатъчно обожатели и предложения. Но .. знам си, твърда глава съм.. и голям инат! И обичам да парадирам със свободата си, казах ли? (май вече да!) 






И като съм започнала на тази тема .. нека да ви поздравя и с една песен.. (като за край на 'свободната' ми статия):  


петък, 28 октомври 2011 г.

Почти, но не напълно

Знаеш ли, че напоследък не се чувствам добре?
Минаха ми периодите на осъзнаване, на любов към света, мина и тъжния период, просто реших да не пиша за него. Сякаш всеки ден тази седмица беше изграден от един напълно различен свят, с различни емоции, с различни случки. Ама като че ли имаха и нещо общо.. 
Тази вечер отново бях с него. Не, не мъжа с главно М. Просто с него. Този който обичам почти, но не напълно .. Моята дневна доза лудост. Пъстрата част от сивото ми ежедневие. Необичайната среща вечер.


Дали е възможно и аз не знам. Но обичам да прекарваме времето си заедно. Да делим възглавницата, да се държим за ръце и да си говорим мили думи, да танцуваме на поредната романтична песен (сами в стаята). Обичам да се сгуша в якето му, докато стоим на пейката в парка и си говорим за бъдещето, нашето бъдеще (което никога няма да се сбъдне). Харесва ми как разказва историите си, така колоритно (на моменти започвам да се чудя дали не съм била и аз там), а после да ги описвам в своите разкази. Обожавам, когато ми сподели поредната пакост, а аз я опиша в рими. Или когато каже нещо мило, с което ме провокира отново да пиша (като сега). Покрай него се уча да бъда по-щастлива, по-жизнена. Не защото винаги ми е такова настроението, просто той знае как да ме разсмее .. и как да избърше сълзите ми в тъжните моменти. 

Той не ме обича, всеки го знае (или може би само ние) и това е сигурно, като това, че слънцето вечно ще свети и ще се сменя с луната. Сигурно е, и може би поради тази причина още се навъртам наоколо. Мразя, когато хората се променят заради чувствата си. Загърбват приятелства, губят близки, пълна промяна на характера .. а и се налагат едни такива ограничения (не са за мен). При нас не е така. Различно е. Неопитомено. И ми харесва.

Той е неизживяното ми детство, с онези пакости, които аз съм пропуснала да направя. Той ги е свършил, и аз се чувствам завършена. Той е онези мои неосъществени мечти, за които се е погрижил и сега вече са негови (подарих му ги). Той е онази подкрепа, която изгубих някъде по пътя на израстването си. Той е загрижения поглед, които винаги съм търсила. И любовта, която почти имах, но не и напълно ..

Ние сме заедно, но и не сме. Едва ли ще го разбереш. 
Не мога и да ти го покажа. Ти сам ще трябва да съзреш. Не бих го оставила. Не бих го загърбила. Дори и нова любов да почука на вратата ми, той ще ми помогне да я отворя и да я приема. Ще ми помогне да премахна всички резета и да сваля тежките вериги. Ще ми помогне отново да я почувствам .. Сложно е. 

И приятно. Мен ме устройва. Себе си съм. 
Цяла, завършена .. щастлива.
С него до себе си. 




сряда, 26 октомври 2011 г.

Влюбена!

Днес се събудих влюбена!
Всеки ще попита възможно ли е това? А аз ще го погледна и ще го накарам да види искрите в очите ми, ще положа дланите му върху сърцето си, за да чуе бесния му ритъм, ще му заговоря с тези думи, които душата ми пее. Тогава всеки ще разбере, че казвам истината...


Предполагам това е естественото продължение на осъзнаването, да разбереш кой и защо си всъщност. Започваш да обичаш. И тази сутрин аз се осъзнах, обичала съм, обичам и отново се влюбих .. а в колко много неща открих смисъл (не го знаех).

Открих, че съм влюбена в мириса на сутрешното кафе. Силно, чисто, без захар. Като наркотик, това е първата ми задача, щом се изправя от леглото. Разбрах, че съм още по-влюбена, когато някой друг ми го приготви, сякаш има по-специален вкус. Влюбена съм и в чашата, в която го пия. Всеки ден, от няколко години, една и съща (почти). Когато старата се счупи (добре де, аз я счупих) обикалях града цял ден, докато не открия същата. Получи се, отново съм влюбена. Ако се замислите същото е и в любовта между хората.

Влюбена съм и в историята. Влюбена съм и в датите, в събитията, в Ренесанса. Влюбена съм в онези силни личности, повели хиляди души на война, имали смелостта да се изправят пред най-големите си страхове, за да завоюват мечтите си. Кой днес има тази смелост? Влюбена съм и в пирамидите, в историите за тях, в гробниците, в чудесата (днес не се случват толкова често). Влюбена съм във всяка една част от древното строителство, особено във Виена. Влюбена съм в начина, по който художниците са изразявали себе си, в цветовете върху картините им, особено в тези от галерията в Лондон.

Влюбена съм и в пътуването. Всяка седмица. Всеки ден. За това вървя пеш, за това си ходя на село. Обичам да гледам през прозореца на колата и да знам, че отивам някъде, крайна дестинация, далеч от дома. Не за да избягам, но чувството, че си на път - влюбена съм. Искам един ден да обиколя целия свят, да познавам всяко едно кътче, да опиша уникалността му, да се влюбя още повече в заобикалящата ме природа. Искам го!

Влюбена съм и в музиката. В старата музика (също и в старата българска музика). Не в тези новите, те не са същите. Защо им е перфектно качество, щом не могат да покажат мелодия. Защо им е перфектен клип, щом текста няма смисъл и не може да хване реещата се душа. Има нещо антично в старите парчета, сякаш са хванали прах, но когато ги пуснеш ги връщаш отново към живот, защото някой, някъде си спомня за тях. Като откривател ..

Влюбена съм и в хората. В начина, по който говорят, по който се движат. Обичам да ги наблюдавам, да си говоря с тях. Обичам да се запознавам с все нови и нови. Да ги изучавам (но не като учен). Да ги опозная, както се казва. Попадала съм на лоши и на добри, на такива, които се променят и на тези, които винаги си остават същите. Разбрах, че не с всеки може да имаш добри отношения, но то тогава този човек, който е против губи и знаеш, че не си заслужава. Явно има нещо гнило в него (най-вероятно сърцето му). Влюбена съм и в двете си най-добри приятелки. Влюбена съм в усмивките им, в разговорите ни, във времето прекарано с тях. Влюбена съм и в разговорите ми с най-добрите ми приятели, в шегите, които си пускаме, в филмите и книгите, които обсъждаме (само защото е с тях). Бих направила всичко ..

Но теб не те обичам. Не съм и влюбена, знаеш ли. Ти не попадаш в нито една от тези категории. Тъжно е, знам, но трябва да си вървиш. Тръгна си няколко пъти преди това, явно пак е време. Вярно е, че беше с нея, но аз те исках за себе си. Беше по-лесно, не можех да те имам, сега пътят е отворен. Тогава беше по-лесно да пиша за теб, нищо, че все някакви меланхолични думи излизаха. Обичам да пиша (и в това съм влюбена, в рисуването също). Но едва ли има смисъл, след като не те обичам ..

А пък днес отново се влюбих, този път в шарките по стъклото .. 


Всъщност

Всъщност днес реших да казвам истината. 
Всъщност преди никой не исках да знае, че тук пиша аз. Опитах да скрия самоличността си по всички възможни начини, не само в блога (който рядко посещавам), но и в страничката ми 'Илюзии и слънчогледи' във фейсбук. Криех се зад думите, зад истините, които изричах. Криех се зад жалките си опити да създам няколко смислени изречения .. които на яве бих искала да изкрещя (но как след като щяха да наранят толкова много хора).

Всъщност снощи открих себе си в няколко реда от един блог (преди не ми се беше случвало) и разбрах колко съм грешила.

Всъщност вече не ме е страх да показвам себе си. Нито да крия тетрадките с писания някъде зад гардеробите, само прашасват. Защо? След като мога да помогна на някого също да открие себе си. Чувството е хубаво.

Всъщност снощи разбрах, че вече в никой не съм влюбена. Как ли? Ами нямаше пеперуди в корема ми, докато си пишех с тези, които се опитвах да забравя толкова време. Сега сме приятели и ги уважавам, чуваме се често, споделяме си. Обичам ги (като приятели), нищо повече. Почувствах се добре.

Всъщност имам малко истински приятели, на които бих споделила всичко. Но си мисля, че (всъщност) имам тайни, които съм запазила само за себе си. Тях не бих им казала. Най-добрия ми приятел съм си Аз. Познати имам толкова много (цял мравуняк, ама и те като мравките понякога хапят .. и боли).


Всъщност единствения, който беше там през цялото време бях Аз и Бог (до някъде). Станах по-силна, по-самоуверена, по-жизнена (като цяло) и се промених за добро. Музиката също ме подкрепяше по пътя, но не винаги ми казваше това, което исках да чуя. (Всъщност почти никога не го правеше). Загърбих старите си навици, отворих място на по-добри. Оставих Надеждата да си почине за малко (без да пробвам всяко едно ново нещо, очаквайки добри резултати), вместо това започнах да работя малко по-малко със Сърцето и да му намирам работа (че скучае напоследък). Карам го да се опита да не завижда на хората, да бъде малко по-състрадателно и да се опита поне чат-пат да му пука (не че нещо, беше настинало и сега трябва да влезне във форма). Помагам на който мога, с каквото ми е под ръка. Един ден се надявам пак да почувства, не да е само мускул в гръдния ми кош. 

Всъщност съм много по-слаба и уязвима, от колкото показвам (тук вече става дума за блога, в който снощи се открих). Но силните нямат това право. Те трябва да са силни! Нали разбирате, като задължение е. Щом си тръгнал веднъж по този път, няма връщане, силен си не само за себе си, но и за останалите. Те се подпират на теб (паднеш ли ти, падат и те с теб). Отговорност. Но нали знаете, че винаги има едни такива хора, които ще подкрепят и вас (наричат се Ангели - най-добрите ни приятели). 

Всъщност винаги съм твърдяла, че обичам да съм сама вкъщи .. и това се оказа, че не е така. Мами (обичам да и викам така, нищо че съм вече голяма, винаги ще си остана нейното момиченце) е у дома от няколко дена и вече съм пристрастена от начина, по който дърпа щорите и слънцето мило ме събужда, от начина, по който ухае кафето, което ми е приготвила и закуската, която нямам търпение да изям, все така вкусна всеки път. Мисля, че открих новата си страст. Не че искам да съм домакиня, но чувството, че някой се грижи за теб е велико. Ще се опитам да раздавам чувството и на други (новата страст). Всеки трябва да се почувства значим, не е нужда да е от познат (и от непознат чувството е хубаво).

Всъщност твърдях, че мразя романтиката и съм закоравяла отвсякъде (най-вече сърцето), но сънувах един сън и бях като разтопен шоколад, под лъчите на слънцето, тази сутрин. Романтична среща с подарък и един красавец, който говореше мили думи, и красиви картини. Осъзнах, че още съм си човек и функционирам правилно, щом това ми хареса и се търкалях в леглото (като котенце) половин час. Толкова ме мързеше да стана (и да загърбя опитите си да заспа отново, за да го сънувам), но се наложи като ми звъннаха, предупреждавайки ме за задачите ми за деня .. пък и кафето на мами вече ухаеше от другата стая.

П.П. Всъщност имам и едни неща под възглавницата (обещах обаче, че няма да кажа на никой какви са). Но реших, че това е друга истина, която искам да споделя. Казаха ми, че имам проблеми и те ще ми помогнат (не съм вуду вещица, спокойно). И стоят си там .. не съм ги пипала, не знам дали помагат. Доста време мина.


Всъщност света се обърна на 180 градуса тази седмица, но знаете ли? Харесва ми.
Всъщност така нещата са много по-добре.
Слънцето си е слънце. Любовта си е любов. И аз чувствам всичко около мен ..
с всяко едно сетиво. Опитайте. Чувството е хубаво.
Истината (тази, която признаваш пред теб) е още по-велика!

С много пожелания за много обич,
слънчеви усмивки и прекрасни дни,
вашата Ваня :))
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...