събота, 12 ноември 2011 г.

Щом е предопределено..

Нищо, че е сутрин .. нищо, че е събота.
Реших, че трябва да пиша. Да пиша за съдбата и за 'предопределените неща'. Сигурно ви се е случвало да чуете, че щом нещо е отредено да стане, то определено един ден ще се случи. Или пък сте изпитвали чувството, когато видите някой непознат, да разберете, че той ще се превърне в някаква част от живота ви в бъдещето .. 

Аз го изпитах. Тази сутрин. На една пейка.
Докато чаках. И докато не чаках. Докато се наслаждавах на слънцето, което по-скоро ме гъделичкаше, от колкото топлеше.. и докато слушах една песен. Една любима песен:


Беше слънчев ден .. случайно те открих и във знак на обич стих ти посветих. И 

потърсих с теб забравен бряг на любовта ♥



П.П. И той случайно се яви и ми се усмихна. А сега слънцето ми пее песни, а сърцето ми свети на небосклона .. в този свят студен, в този ден студен .. всичко се промени.

Просто съм щастлива, пуснах щастието си на свобода. 
И ако е предопределено пак ще го видя .. на същата пейка, под същото слънце ..
след 7 дена .. 

И ако ще говоря за съдбата, то не е ли съдба, че се почувствах щастлива,
след една от най-тъжните вечери в живота ми. Може би 11.11.11 наистина си е свършило работата .. (нищо, че нищо не си пожелах). Може да съм го заслужила .. 
знаеш ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...