четвъртък, 29 март 2012 г.

Daydream

Сънувате ли често някого? Кого?
Този, на когото сърцето си сте обрекли или някой непознат? Някой, който едва познавате или някой приятел или пък другар? Питали ли сте защо точно той се появява в най-съкровените ви и скъпи часове? Или пък защо точно той се появява нейде там неканен, нежелан?
Чела бях някъде, че сънуваш този, който смисля те, който мисли за теб през деня. Чела съм, но не вярвам на думите, който струват ми се лъжа. Аз всяка нощ сънувам те и те мисля през деня. Ти дали мен сънуваш ме в късните часове на нощта?
Но не вярвам вече на всяка дума, предпазвам се сама. Дори и да мечтая денем, аз знам непосилно е да повярвам в твоята поредна лъжа. Липсвам те неописуемо, липсвам те сега.
Но пък ти не знаеш какво е чувството, защото живееш в своя свят от лъжа.

понеделник, 26 март 2012 г.

Ще бъда

Наскоро музата ми си отиде.. заедно с тъгата. Бях чела някъде из блоговете, че вървели ръка за ръка. Май наистина има логика. Щастливият човек не пише, той само се усмихва и смее, а очите му греят. Тъжният пише. Когато е сам и неразбран, когато сълзите парят на очите му и сърцето стене само. Тъжният пише, защото има прекалено много и прекалено силни емоции, които не може да овладее. Тъжният пише, защото има нужда да сподели.
А аз вече не съм тъжна. И разбрана съм си от приятелите, вече и от себе си. Знам какво искам, защо и как. Доволна съм, постигам, успявам.
Едно обаче ми тежи на сърцето, че не съм сигурна винаги в себе си и не винаги се боря за това, което искам. Все бързо се отказвам. Не съм сигурна дали смелостта не ми достига или желанието, а може би пък е шанса .. не знам, но ще разбера и ще ти кажа. Ще го променя! Защото знам, че някой ден ще бъда ..
* това, което съм
* това, което мога
* това, което искам и желая ..

А до тогава лек ден и много усмивки :)) .. аз ще бъда тук и ще се уча. Не! Не на друго, а на живот ..

вторник, 20 март 2012 г.

По залез


Едно разбрах днес по залез слънце.
Дори и най-красивите не ти се струват красиви, когато за празни,
когато ти си празен .. и нямаш чувства към тях! 

събота, 17 март 2012 г.

Какво дочух днес

- Е, одобриха ли те? - пита едно момиче приятеля си.
- Не. - отговаря той мрачно.
- Наистина! Защо?! 
- Защото искат висше образование да продаваш прахосмукачки ..

Ех, това е нашата България ..

- Кажи ми! Кажи ми ти на мене кое е по-хубаво от естественото?! Има ли такова? - пита разпалено една бабичка пред блока съседката си.
- Че то естественото си е най-хубаво. - отговаря сдържано тя.
- Е .. ее! Ами тогава другото, изкуственото де.. що го има?! 



петък, 16 март 2012 г.

Сутрини


По сутрините се познаваме, какви сме и какви са приоритетите ни.
Тази сутрин се събудих и си мислех за коремни преси, първото нещо, което
казах беше за урока ми по математика. Така започна денят ми .. За това си мисля сега,
че по-важни са ми те е от него. А брат ми си мислеше за ядене и компютърни игри. 
Поинтересувах се. Приоритет му е явно, такъв живот води.
Попитай и ти .. може пък да разбереш нещо, което
не знаеш ..

сряда, 14 март 2012 г.

А теб слънцето огря ли те?!


Дни като този подслаждат живота ми. Карат ме да се чувствам пълна, удовлетворена и щастлива. Защото знам, че съм свършила със задачите си, постигнала съм нещо и съм една мъничка крачица по-близко до успехите си.
Дни като този ме карат да се усмихвам! 

А теб нещо днес накара ли те? 

вторник, 13 март 2012 г.

Надежда



Бих се изкрещяла в лицето ви ..
Оставете ме! Напуснете ме! Защото аз нямам тази сила ...
Бих искала да го изкрещя на целия свят и да остана сама, да поема контрола в свои ръце, да се науча .. светът беше толкова перфектен. 

Какво се обърка?! Аз ли съм тази разбитата без лице? Тази с тъжни коси? Аз ли съм тази, която вечер притихва и се моли до ранни зори .. аз ли бях онази, която стоеше в тъмното на пейката и ронеше сълзи? Аз ли бях?! Ти позна ли ме, защото аз не успях ..

Какво обърках в животеца си прост? Къде сгреших? Какво пропуснах и не видях .. нараних ли някого или убих?! Стените са затвор, мълчат. Домът в ад се е превърнал и боли, сърцето къса се и разпокъсва, а всичко притихва отново, мълчи. Вътрешно крещя, крещя и се моля, викам и говоря.. понякога мълча, но и в мълчанието болка няма се прокрадва в късните часове през нощта. Говоря им с поглед. На луната, на звездите, на вятъра .. на тях. Те равнодушни отминават, отказват да спрат, да ме подпрат.

И знам, че аз на всичко съм готова да се измъкна от своя ад. И жертвам аз любовта си, само за да замина някъде далеч, да кажа 'сбогом, няма да ми липсвате' и да не се върна никога веч .. 







понеделник, 12 март 2012 г.

Тя знаеше

Тя винаги получаваше нещата по лесния начин.

За това, когато станеше трудно, се отказваше. Казваха й, че се предава прекалено лесно, но тя си знаеше. Ако не го получеше веднага, то нямаше смисъл да се бори за него. Значеше, че не е предопределено да го притежава сега. И мислеше, че съдбата все пак съществува, и ако е писано то един ден ще получи желаното, ако го заслужава и е добро за нея .. или пък няма да го получи и ще разбере защо.

Така беше в живота й. И с вещите .. и с момчетата.

Те бързо й се даваха, тя ги приемаше, задържаше ги известно време в живота си и после ги отпращаше, променени. Те ставаха по-добри или по-лоши, в зависимост какъв сценарий за тях бе написала в главата си и как бе избрала да се държи в тях. Понякога хората я обвиняваха, че си играе със сърцата и съдбите на хората, но тя смяташе, че това е нейната съдба. Да минава за кратко през нечий живот, да му даде урок, да го научи на нещо и да си отиде. Беше от онези хора, за които казваха, че носят ценен житейски опит и колкото и да искаш да ги задържиш след това в живота си не можеш, просто защото не е писано.

Тя се надяваше, че един ден по случайност ще срещне някой като нея. И взаимно ще се променят. Или ще спаси човешки живот и ще остане завинаги свързана с него и душата му. Не беше сигурна и не се молеше. Само знаеше, че един ден, когато си го заслужи, той ще дойде също толкова лесно и бързо, изненадващо, без покана, без да го очаква..

Това беше целта й. Защото, когато това се случеше, щеше да знае, че не е живяла напразно ..

сряда, 7 март 2012 г.

Риск печели, риск губи

Да вършиш забраненото е сладко.
Да изненадаш себе си освежава.
Бях забравила какво е чувството,
този път си мисля,
че май си заслужава.
Рискувай и ти със мене,
не ме пази.
Не искам мили думи,
не искам погледи добри.
Не ме заглеждай само,
прегърни ме силно,
целуни.
Дори и да загубим зная
заслужава си..
дори и ден да сме сами.
Рискувай с мен и спечели.
Рискувай с мен и загуби.
Живота с пълни шепи награби,
риск печели, риск губи..
Едно единствено зная,
че до късно вечер се губя
в твоите очи.










П.П. Кой каза, че от щастие не се твори?!

неделя, 4 март 2012 г.

Бъди!

Ако не си щастлив – търси щастието. Ако имаш мечти – реализирай ги. Ако имаш страхове – победи ги. Ако искаш да промениш живота си – действай, а ако искаш да бъдеш нещастен – остани там където си в момента.

















Казали са хората. И са прави. Предполагам. 
Ако искаме промяна, не трябва да чакаме тя да се случи, а да я предизвикаме. Да я създадем, сътворим и осъществим.
Ако искам по-добър живот, трябва да си скъсаме задника от работа за него.
Ако искаме любов, първо трябва да се научим да обичаме. Малките неща, себе си, приятелите си, всичко и да сме в синхрон с мисълта: 'ще му дарявам толкова много любов, колкото имам в себе си, нищо, че един ден той ще си тръгне. тогава пак ще обичам, но някой друг'. Тогава любовта ще дойде при нас, защото ще знае, че сме готови да я притежаваме.
Ако искаш красота, погрижи се за себе си. Обичай се, отдели си време. Ако искаш хубаво тяло, залови се за работа още сега. Не се отказвай, нито днес, нито утре, нито никога. Искаш да постигнеш нещо, бъди постоянен.
Ако искаш да бъдеш друг, потруди се. Понякога е трудно да бъдеш себе си, но е нямало случай, в който да си заслужава да си друг. 
Помисли си! Губиш или печелиш, докато още стоиш тук?! 
Решението е в твоите ръце..
Не в тези на Бог! 

Понякога обичам

Понякога обичам да вървя боса. По плажа, по улицата на село. Понякога се прибирам боса лятото, когато краката ми умалеят от умопомрачителните високи токчета. Но само понякога, друг път ме е срам или съм прекалено уморена да не забелязвам хората.

Понякога го обичам. И ми става тъжно и меланхолично. Понякога страдам за него и си го смислям. Ревнувам го от другата страна на улицата и се питам какво става в живота му. Не рядко разглеждам профила му и пиша в една стара тетрадка за старите спомени. Понякога обаче не го обичам, когато виждам как не се е променил. Тогава пак искам да си тръгна и да забравя.

Понякога се губя и не знам какво да кажа. Свършват ми думите и само наминавам в блога, чета стари публикации и разкази, ровя се из непонати сайтове, търся нови книги. Понякога имам малко за казване, споделям и пак си заминавам. А понякога имам толкова много за казване, а няма кой да ме чуе.

Понякога търся любов. Жадувам я. Моля я. А тя все не идва. Търся топла прегръдка, нежна целувка. Намирам, отвръщат ми. И тогава вече знам, че искам само неговата и се отказвам. Понякога избягвам да търся любов, защото знам, че пак ще ми напомни на него и така.

Само понякога се чувствам така. Раздвоена. Несигурна.
Незнаеща. Само временно обаче. Само сега.
Утре ще съм друга. По-усмихната.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...