Осмислям ги. Веднъж. И пак. И пак. Но не ми се получава нещо, и отговорите отново ми бягат.
Цял следобед се търкалям в леглото, а мислите не искат да изплуват от главата ми, и сякаш са ме задръстили вътрешно. Наистина така се чувствам. Буквално.
И сега летя нагоре и нагоре, а в следващия миг се сгромолясвам.
Все пак си мисля, че знам до някъде каква е причината.
Просто не искам да я кажа, защото тогава ще ми се
наложи да осъзная, че е истина ..
(мисля си, че съм влюбена)
Но това е прекрасно. Да знаеш как ти завиждам! :))
ОтговорИзтриванеНа всеки от време на време му се случват странности. Явно така трябва да бъде, за да седнем и да осмислим някои неща от живота ни.
ОтговорИзтриване