Сънища

Какво сънуваме?
Вътрешни терзания и страхове? Желание?
Защо сънуваме?
За да боли, да осъзнаем, преди да е късно?
Преди да нараним?
Или пък, за да научим какво е онова,
що тайно искаме.

Къде сънуваме?
Под завивките у нас?
Или пък в ръцете на любимия?
Нима сме защитени от нараняване,
там в приказния свят.
И сме само цветя и пеперуди,
няма студ, ни мраз, ни глад.
Нима ще можем да не видим,
туй що най-много ни боли
и причината, и другата,
за която роним, не една сълза,
не две, не три.

Нима в съня си ний не ходим винаги
при най-любимите?
Нима това не е подарък,
нима не е и ад?
За отговорите аз нехая,
не искам и да знам!
Боли ме от снощи, зная,
онова нещо вътре в мен,
че с теб прекарах само
в сънищата си нощта.

Боли ме за това,
че ти до мен не беше да се сгуша,
да ти излея моята душа.
Боли ме за това,
че те обичам толкоз много,
а ти не нехаеш ..
Боли ме, че влюбя ли се,
ще те обичам до вечността.

Lost

'Lost' като сериала, само че не толкова като на филм.
Мисля си, че промяната настъпва не с времето, а с осъзнаването. Годините нямат значение, опита има. Желанието също. Той има значение.
Изгубена съм в мислите си по него. В желанието си да гледам денонощно очите му.
Навярно той ще прочете. Надявам се.
Искам да знае, че го обичам.
Тази вечер не му го казах, но пък го прошепнах по въздуха.
Звездите ме чуха. Небето заплака от щастие. Луната се сгуши в облаците.
Всичко притихна. Улиците заглъхнаха. Мълчат.
Наслаждават се. Тази зима е любовна.

Захаросано ми е. Боли ме корема от шоколад.
В главата ми се вихри захарен памук.
Пеперуди плуват из цялото ми тяло.
Най-голямото ми съжаление, че бях спряла да пиша,
заради онези другите.
Изкуствените и пластмасови.
Без сърца.
Той пък е истински и ме вдъхновява.
Не само за писане, а и за живот.
Топя се в прегръдките му.
И ледът във мене също.

И все още се надявам да чете ..
иска ми се да знае, да е сигурен ..
да не се съмнява.

Спасение

Намери нещо, което обичаш, и му се отдай до край! 

Аз вече си намерих.
Сякаш, когато съм в залата забравям света около себе си. Себе си забравям.
Има значение само сега, само усилието,
само всеки мускул от тялото ми.
Само успехът.

Няма значение това, че си далеч.
Няма значение това, че изобщо съществуваш.
Забравям те. Изтривам те.

Няма значение провалът. Знам, че мога.
Нямат значение проблемите, вече мога да ги реша. Сякаш решението идва по-лесно.

Трудно бихте ме разбрали. Но аз вече се разбирам. И като че ли се обичам малко повече от
преди. Така е по-хубаво, по-горда съм, по-добра, по-красива.

Намери и ти нещо, което обичаш, и му се отдай. Няма да съжаляваш.
Няма и да ти навлече проблеми като един мъж...

The neverending story

Не е защото, той е далеч, не е защото имаме минало. Просто е така, без защото.
Свикнах да се навъртам около него, да го чувам, да го гледам. Свикнах да го докосвам, без милувки, да го прегръщам, без целувки ..
Свикнах, като че ли ...

Не е защото преди години ми разби сърцето, а защото ми остана приятел.
Не е защото се занимаваше с много момичета, а защото се промени и остави мен единствена в живота си.  Не е защото преди не беше добро момче, а защото сега е силен и се бори с живота.
За това е.

И защото, въпреки че се караме, винаги се връщаме един към друг.
И защото, въпреки че ни дели разстоянието, мислим и се търсим взаимно.
И защото, въпреки че сега не можем да се докоснем, усещам подкрепата му.
И защото, въпреки че имаме минало, градим сега своето бъдеще.
Ето защо винаги имам път назад,
една открехната врата...
за него. За всеки случай,
ако иска да влезе.

извинение

Съжалявам, че не съм момиче, което може да си стои вечер у дома.

Съжалявам, че не мога да спра да излизам с приятели.

Съжалявам, че не мога да спра да прекарвам часове наред с книги и филми у дома.

Съжалявам, че не мога да тренирам всеки ден от седмицата.

Съжалявам, че не мога да прекарвам всяка минута в размисли за теб.

Съжалявам, че не успявам да съм зависима от някого.

Съжалявам, че не съм момичето, което искаш да бъда.

Съжалявам, че съм себе си 24 часа, 7 дни в седмицата.

Съжалявам, че не те обичам.

Съжалявам, че изобщо не съжалявам за това.

Tonight

Тази вечер ще гледам луната. Защото знам, че при теб е същата. 

Предполагам тя ще ни свързва в нощта, въпреки че разстоянието 

 ще ни дели ... 

Пожелай си нещо ..

Това е най-старата история на света.
Един ден си на 17 и правиш планове за утре и след това, без да осъзнаваш, този ден е днес, а след това този ден е вече вчера. И това е животът ти.
Прекарваме толкова много време искайки, преследвайки, желаейки ... но амбицията е хубава. Да преследваме целите си с достойнство е хубаво. Да мечтаем.
Ако имаш приятел, който никога повече няма да видиш, какво ще му кажеш? Ако можеш да направиш едно последно нещо за някого, когото обичаш, какво ще бъде то? Кажи го! Направи го. Не чакай. Нищо не е вечно.
Пожелай си нещо вътре в сърцето си, нещо, което искаш. Каквото решиш.
Измисли ли го? Добре. Сега повярвай, че може да се сбъдне.
Никога не знаеш от къде ще се появи следващото чудо.
Следващият спомен. Следващата усмивка.
Следващото сбъднато желание.
Ако повярваш, че те чака зад ъгъла и отвориш ума и сърцето си за възможността, ако бъдеш сигурен в него ... може и да получиш това, за което мечтаеш.
Светът е пълен с магия. Просто трябва да повярваш в нея.
Така че пожелай си нещо. Намисли ли си? Добре.
Сега повярвай в него. С цялото си сърце.

/One tree hill, сезон 9, епизод 13/

The bitch is back

Добавете надпис

Съдбата е кучка.
Кой не е наясно?
Мислех си, че не мога да очаквам повече изненади от нея.
Очевидно много съм грешила.
Иронична, саркастична ... (точки, точки, точки) ...

Fuck you, bitch.
Im stronger now!

Дрога

(really?!)

Пристрастена съм!
към шоколада
към снимките
към бонбоните
към прасковите
към цигарите
към ледчетата
към розите
към магнитчетата
към приятелите си
към филмите
към кучето си
към телефона си
към него.

време е
да съм
пристрастена
към друго:

спорта
книгите
училище
здравословното хранене
нещо полезно
и друго

обаче
не е толкова лесно.
животът е създаден,
за да се тровим.

Как се описва 'любов'

Описаха ми любовта по няколко начина.
Със сутрините, когато се гушкате и заедно пиете кафето си.
И вечерите, когато се посрещате с целувка.
С чувството на отмора, когато видите очите на любимия,
и слънцето, което изгрява в душите ви.
Питам се: нима любовта не е дрога?
Мисля, че е даже най-голямата ..

(пристрастена съм,
не към него,
а към чувството)