В един момент разбираш, че колкото и подходящ да ти се струва, се страхуваш да отвориш сърцето си и да му позволиш да те опознае. Независимо колко е добър, грижовен и как мило те приканва. Независимо, че цялото му същество крещи 'довери ми се' .. ти мълчиш и мислиш за онзи другият, отдавна забравеният, които стяга железните зъбци около сърцето ти. И мълчиш.
В един момент осъзнаваш, че може би си влюбена, защото казват няма перфектни хора, перфектни са тези, които обичаме .. и не знаеш какво да направиш.
В един момент осъзнаваш, че минутата е много за влюбения, но е малко да решиш дилемата.. за живота, за доверието, за старата любов. Минута е малко, за да отговориш на въпросите, които той поставя пред теб. Трябва ти повече. Защото да си влюбен е несигурност, преобръщане на света и представите. Подводни скали и камъни. Любовта е такава и определено не стига минута за нея ...
